Можем да си говорим много красиви неща за взаимоотношенията, които да ни топлят сърцата. Вече има достатъчно много хора, които са „напред с материала” и нямат никакъв проблем да чувстват разгръщането на енергията на любовта в себе си, без да им е нужно да се помръднат – само като вдишват и издишват. Дори и не с чак толкова дълбоки или специализирани техники за дишане.

Живеем във времена, в които една приятна мисъл може да има силата да пречисти различни състояния на нервност, тревога, съмнения и прочее досадни настроения, които ни дърпат надолу като воденичен камък за шията.

Обаче също така все още живеем в свят, в който вдъхновението от една идея, любовта и желанието за общуване, съжителство, приключения, споделяне на общи интереси, неизбежно са опосредствани от известен разход.

Дори и при хората, които не се стремят към изграждане на взаимоотношения, отглеждане на деца и създаване на сигурен пристан, а напротив – дишат с най-пълни гърди и са изпълнени с най-много любов, когато усещат свободата... и тяхната свобода има своята цена. Съвсем буквална цена. В цифра.

Франсоас Саган го беше казала така: „Парите, това е свободата, отпечатана като банкноти”. Вярно е, че има хора, които без пукната пара в джоба си, нарамват една раница на гърба и хукват по широкия свят. Но това е избор на начин на живот, който не е за всеки. И като цяло, по-рядко се съчетава с партньорство.

Но в случая, искам да помоля да опитате да отместите настрана онзи разговор за душевното богатство и изкривяванията на тема купуване на любов и близост. И заедно да помислим и почувстваме хубавата страна на изживяванията, в чието уравнение са включени шумящите хартийки между пръстите. Както и уроците по любов, които ни предават.

Точно така – по любов, а не по купуване на любов.

Нали знаете, има неща, за които дори не се замисляте, когато харчите. За пушачите, това например, са цигарите. Може да го наричат вреден навик, пристрастяване, но истинският пушач обича цигарите. Същото е с шоколада или обувките. Всеки има някаква слабост, за която дава без да мисли. Доставя си насладата и след това е по-умиротворен. Чувства се добре, приятно му е със себе си.

Винаги съм се учудвала защо психотерапевтите са се вкопчили в тези прояви на себелюбов и се опитват да я изтръгват от пациентите си, като ги убеждават, че така заместват липси.

Много ясно, че имаме липси. Всички имаме някаква липса, но тя е нещо съвсем типично за дуалния свят, в които сме откъснати от източника си. Много ясно, че ще си имаме липси безброй. Това е част от играта.

Същото е във взаимоотношенията с хората. Когато не ти се среща с някого, веднага се обаждат всички липси –  време, пари, добро настроение за срещи, партньорство или деца, с които да се оправдаеш. Недай си, Боже, да чуеш от другата страна „аз черпя” и да се поддадеш на среща, която съществото ти не желае  - това е лоша сделка. Няма измъкване от това да се влачиш след запълване на нечии чужди липси. А в същото време прекрасно знаеш, че ако става дума за някого, с когото спонтанно ти се отваря радостно сърцето, казусът „имаш ли пари” за тази среща, това пътуване, това приключение... въобще не съществува. До 3 минути се сещаш откъде и как да ги намериш. 

Вярно е, че има цели системи, институции, корпорации, които ни манипулират и изнудват да „намерим начин да имаме парите” като ни облъчват със страхове. Но в случая те не ме вълнуват. Ако има нещо, което може да те кара да пръскаш като пълен глупак, да не мислиш дали имаш или нямаш, то е единствено любовта. Само заради нея не пресмяташ дали можеш нещо да си позволиш.

Неслучайно посредствената като мелодия песен на Алла Пугачова за милионите алени рози, заради които художникът продава дома, картините и кръвта си с единствената цел неговата възлюбена актриса да види море от любимите си цветя, когато отвори прозореца си, продължава да вълнува романтичните души. „Този, който е влюбен, наистина е влюбен” – простичко, кратко и ясно.

И това е самата истина. Може мащабът да не е такъв, но готовността на един човек да похарчи парите си за теб, без да се замисли, означава, че те обича. Щастлив е, когато го прави. Без значение дали е мъж, или жена.

Жените, например, обожaват да харчат заедно с някои приятелки, а с други направо се стискат. Почти не съществува друго такова блажено усещане като това да купиш на любим човек нещо, което знаеш, че обича. Това са моменти, в които истински летиш. И точно като в песента, дори няма значение дали ще го приемат, дали го искат точно от теб, важното е, че в момента, в който го правиш, нямаш абсолютно никакви липси – толкова си пълен, че всичко, на което си способен, е да раздаваш. И да радваш.

Мисля си, че ако обръщаме повече внимание на този „урок по любов” на парите, може да ги освободим от „лошата им карма” на нещо, което ни поробва и се превръща в господар на изборите ни.

Когато ги харчим за радост и любов, това ще означава, че го правим само, за да бъдем с хора, които обичаме и да правим неща, които обичаме.

Тази работа ми прилича на изобилие. На включването им в поток на радост. Включително заради голямото облекчение да сме честни към самите себе си.