Любовта и отношенията винаги вълнуват еднакво. Припомнете си този текст на Михаела Петрова (бел.ред)

Моя приятелка ходеше известно време на една от многото терапии за личностно развитие. И на нея, както на всички нас, ѝ е било важно да открие с помощта на професионален терапевт, как да балансира по-добре активната си и дейна природа с женската си приемаща същност.

Тя е окомуш момиче – като си науми нещо, постига го. Притеснява се, самобойкотира се, съмнява се, сравнява се, но вътре в себе си е нежно и любящо същество и обикновено успява да си прокара нейна уникална пътека към онова, което иска да постигне с много мекота и финес. Както обича да казва: "И аз не разбрах как, май просто пуснах контрола и то си стана".

Но освен това, е любознателна и обича да знае "какво цъка в нея", затова обича и да ходи по разни курсове, за да я "разглобяват на парчета". След което обикновено ми се обажда, изнемощяла от разглобяване и отиваме в някое от моите любими уютни ресторантчета, където по време на моите "гурме-терапии" събирам съставните ѝ части в едно.

От последната си терапия беше избягала, когато се стигнало до упражнения жените да ядат банани и ягоди еротично, за да "разчупят" и "освободят" съблазнителката в себе си. Не си мислете, че тя е момиче, което има скрупули в секса. Не. Просто това не е терапия, която би могла да накара Edna жена да почувства увереност в себе си и сексапила си.

Напротив, има за цел да я унижи и да я унижава отново и отново, като ѝ вменява модели на общуване, при които тя трябва да се научи да завоюва и изсмуче мъжа, да го сдъвче и изплюе, да бъде хищник във взаимоотношенията.

В началото на "кариерата" ми като автор на текстове за секса и взаимоотношенията, в далечната 1998-ма и аз бях изкушена да вярвам, че уроците на елитни пенсионирани проститутки, които имат за цел да помогнат на семейните жени да преодолеят срама от тялото, вагината, от женствеността си, са един добър път за "освобождение" на женската същност.

Писала съм и за курсовете на Бети Дотсън, интервюирала съм Ксавиера Холандер, гледала съм "Монолози на вагината" поне 3 пъти и продължавам да смятам, че топ-професионалистките от по-старата генерация, връстничките ни от по-ранните години на феминизма, са направили нещо много ценно за обществото, което се е освобождавало от тежки патриархални модели в средата на ХХ век.

И те не са го правели, за да ги развращават. А напротив, за да освободят и себе си, и мъжа, от тежкото и за двамата иго да прикриват истинската си същност един от друг. Модели, при които е било норма и знак на вярност съпругата да не знае много майсторлъци в леглото, да не целува децата си, след като е правила фелацио, да бъде морален стожер на дома, а мъжът да има любовница или да ходи в публични домове, където да изживява мераците, за които той самият е вярвал, че жена му не бива и да помисля да прави.

Ефектът от тези техни курсове е бил полезен и в чисто творческо отношение – приемайки сексуалността си, жените са се престрашавали да изразят и талантите си – рисуване, танци, поезия. Получавали са самоувереност, че от тях нещо зависи и са започвали кариера в мъжкия бизнес.

Преди това освобождаване, някои от по-свободомислещите жени сами са избирали пътя на проституцията поради липса на големи алтернативи по отношение на женските професии, които могат да осигурят известна независимост и доходи. Тези момичета е трябвало да научат всички необходими трикове, за да запазят и клиентелата, и свободата си.

Сега, когато има хиляди начини жената да бъде свободна и независима, струва ми се, е много по-важно за нея, мъжът с когото иска да бъде, да е неин партньор, а не клиент. И да бъде третиран като такъв, би трябвало да е унижение и за него. Ако е читав човек.

Наясно съм, че клиенти за проституиращи момичета винаги ще има. Както и жени, които ще вярват, че този път е най-лесен. Не мога обаче да разбера дипломираните психолози, които никога не са управлявали бардак в цивилизована страна и въобще не са се сблъсквали със странните желания на потенциалните клиенти как с лека ръка са готови да вкарат своите "пациентки" в приключение, което след всички усилия на феминизма, няма да постигне друг ефект, освен да ги върне 120 години назад.

Освен това, съм била свидетел на много смешни ситуации, в които тези майсторки на разкрепостяването в "тренажора" на психотерапевтичния кабинет, буквално са си гълтали граматиката и са подвивали опашка, когато попаднат в обикновена готина компания с мъже от типа "лоши момчета" и алфа-мъжкари, които няма да обърнат грам внимание на жена, която се опитва да им яде банани еротично и да ги съблазнява с номерата, предвидени за "чичко-паричковците".

Нямам нищо против – който иска, да обува чорапите с жартиерите и да ближе банани по цялото продължение на ствола, докато получи мускулна треска и схващане на челюстта – това "върви", въпросът е какъв човек ще привлечеш с този подход и без адекватния контекст на отношения.

Освен това, смятам, че ако не си в състояние да събудиш желание у мъжа, когото харесваш с едва доловимо леко докосване, нежно като полъх и сякаш без да искаш, с поглед, който се усмихва на душата му, с леко поклащане на глезена, когато седиш на бар-столче, с начина, по който си слагаш ружа и около теб се разстила ефирен розов облак, с начина, по който си сваляш очилата, за да го погледнеш в очите, със засмиване, което се опитваш да сдържиш свенливо, когато усетиш намека, че си желана... това не е мъж, който си струва да съблазняваш с ягоди и банани.

Наистина няма нужда от всички тези упражнения, ако чувстваш нежност и любов у себе си. И все пак, ако искате да разберете с кого си имате работа и доколко е освободен по отношение на сексуалността си, отидете в ресторант с морска храна – омар с черупка, скариди, миди... всичко, което се яде с ръце. Нямате нужда от психотерапевт, за да забележите собствените ви вътрешни граници.

Но бутилка добър совиньон ще помогне да се отпуснете. Фосфорът и цинкът в морските дарове, ще свърши всичко останало. Само при едно условие, обаче – ако вече и без друго между вас има химия, биохимия, квантова физика, гравитационно поле и сте способни да се смеете заедно. 

Още статии на Михаела Петрова - специалистът по връзки на Edna.bg