Той усеща, когато започваш да се влюбваш и си заинтригувана от него. И точно тогава прави изненадващи приятни жестове, които са извън клишето. Не те сваля, а се впуска в играта да си доставяте взаимно удоволствие, като те изненадва приятно с неща, които ти пълнят душата.
Например, пише писмо, което изпраща по добрата стара поща, за да ти каже колко е благодарен, че ви е приятно заедно. И ти подарява цяла гама изживявания, преди да отвориш плика, с изненада открила писмото в пощенската си кутия, след като снощи сте се разделили без никакъв намек, че има да ти казва нещо, за което хората пишат писма.
Писмо в пощенската кутия!? Какво може да съдържа то? В момента, в който го държиш, за секунди преминават всички емоции, показват се страховете, разбираш дали наистина този човек те вълнува и когато все пак го отвориш и прочетеш, че се радва, че те е срещнал и благодари за това, че прекарвате чудесно, може да се разплачеш от щастие. От този прекрасен жест на внимание.
Романтикът умее да ти говори чрез послания на изкуството – картина, книга, подбор на филм, след който прави жест или подарък, който е свързан с това, което заедно сте споделили. Няма значение дали филмът е романтичен – романтикът знае как да го превърне във "вашия филм".
Например, гледате "Вертикална граница" и ти подарява ключодържател – карабинер. Така ти подарява посланието, че винаги можеш да разчиташ на него, да се "закачиш" за неговото въже, да намериш стабилност, може и да се откачиш, но знаеш, че имаш възможност пак да се върнеш. В същото време, знае че ще се сещаш за него и за "вашия филм", всеки път, когато напипваш ключовете в чантата си, за да отвориш някоя врата. Предава ти послание, че е опора и врата.
Романтикът действа според принципа "жената не трябва да се пита, жената трябва да се грабва". Ако, например си му сърдита за нещо, не стои да чака да ти мине, а идва, намира те и ти носи нещо, което обичаш - като шоколад с карамел. Не те пита какво ти е или какъв ти е проблемът, а казва: "разбрах че имаш нужда от нещо сладко". Умее да превърне сръднята ти в нещо нелепо, без да те обиди или да го казва, а с действие, с което заявява, че е обърнал внимание какво обичаш и е готов да ти го достави. Нищо, че не те разбира.
Романтикът умее да те усмихва, да те разсмива, да премахва страховете, съмненията, комплексите с дребни, но много дълбоки жестове. Жестове, които те разсмиват по онзи начин, по който ти олеква, когато си видял, че на контролното по математика, вместо очакваната тройка, имаш шестица.
Романтикът те оставя с усещането, че "справянето с любовта" е съвсем лесно и като видиш за колко неща си се тревожил, направо ти е смешно. Но не цинично смешно, а с нежно състрадание към себе си и всички тези тревоги, възпитани у нас по всякакви начини.
Романтикът може и да не ти посвети стихотворение и да не ти подарява рози, но за рождения ти ден или друг празник, ще накара всички твои приятелки да напишат защо те обичат, ще събере текстовете им в книга или в кутия от обувки и ще ти я подари за празника.
Романтикът ще направи предложение за брак като заснеме на видео всичките ви приятели, които ти искат ръката за него и ще ти го пусне в най-неочакван момент – когато сте съвсем неглиже и просто прекарвате заедно добре.
Романтикът не се страхува от любовта, която изпитва и му е леко да превърне изживяването ѝ в забавна игра на жестове на внимание и съпричастност.
Романтикът обича да прекарва времето си с теб, да пътувате, да споделя представите си за света, без да се притеснява, че ще бъде неразбран. Споделя ги, защото му е приятно да насища връзката ви с още значимост.
Романтикът обича да си говори с теб. Обича това време заедно. Отделя му внимание. Дали ще е един час на чаша вино или чаша чай вечер, преди да си легнете, но за него това време е по-важно от вечерния филм, телевизионно предаване или късните новини с тревогите на света. По-важно е от работата, която върши.
Романтикът няма ни най-малка представа какво е това "да си купуваш любов". Ако има възможност, ще осигури всичко на света, за да си материално задоволена и да имаш това, което искаш. Ако няма възможности, ще е способен да даде и последния петак, за да прекара времето си с теб. Например, ако трябва да избира между това дали да ти купи подарък или да споделите вечеря в приятен ресторант, ще избере второто.
Романтикът не шикалкави по отношение на желанието си да бъде близо до теб – то е чисто и ясно, в това намерение няма тревога, че може да бъде отблъснат. Или че някаква формална причина от външния свят, може да бъде пречка да споделяте радостта си от общуването един с друг.
Романтикът създава атмосфера на доверие – доверие в самата любов, доверие в лекотата на общуването, доверие, че си приета, обичана и обожавана деликатно и ненатрапчиво. Доверие, че чистотата и красотата на усещането, че любовта присъства в отношенията ви, е самата реалност. А не някакъв неосъществим копнеж.
Романтикът е неуморим посланик на красотата на любовта.
Когато романтикът не срещне разбиране, когато не получи отговор на любовта и жестовете си, когато чуе или усети "да, но аз не те обичам", той изпитва болка, но това не наранява самия него и не го прави циничен. Болката му е по-скоро заради мъката, че другите не усещат толкова истински и красиво нещата като него.
Той обаче с нищо няма да се промени в своето отношение при следващата своя любов. Разбран или неразбран, той си остава посланик на любовта. И нищо друго няма значение.