Високият мълчалив сам мъж на бара, който излъчва абсолютна самодостатъчност. Никого не се опитва да заприказва, разменя малко думи по същество, ако някой нещо го попита – марката на уискито. Лед? Не, благодаря. Или най-много -  лед? Една бучка, моля.

Привлича вниманието, но малцина се опитват да го заговорят. Всички имат своя легенда за него. Чували са нещичко. От едни хора, дето го познават. Борсов агент е, казват. Не е много по светските места. Тъмни дрехи. Изчистен стил, без да бие много на очи. Хм. Може.

Повече прилича на някой, който ако положението стане критично, ще натупа набързо някого, може и пистолет със заглушител да извади и ще излезе все така спокоен и изтупан, както досега достолепно е седял на бара без да предизвиква никого. Не, не е престъпник. Просто в днешно време е по-приемливо да ползваш пистолет със заглушител, отколкото да извадиш магическа пръчка от вътрешната страна на дългото си палто. Въпрос на времена и приемлив инструментариум.

По-често въдворява ред с поглед. В негово присъствие, хората се притесняват да се държат неприлично. Ако усетиш погледа му върху себе си, това ще те накара да се почувстваш неудобно, да се чудиш дали нещо не ти е наред, но по-добре да изчезнеш от това полезрение.

Истинска изненада е, че когато все пак разговаря, е приветлив. Прям. Усмихва се. Приятен човек... и все пак е неловко. Сякаш онова, което има да му казваш, трябва да е много важно, иначе е по-добре да не го заговаряш. Истинско облекчение е, че може да говори за часовници, за риболов, за автомобили, за изкуство, за вино и литература. Но все така обрано. Кратко. Без да се изтъква, без надменност, че и това го знае. В онова, което казва, има мъдрост. Но малко хора го разбират. По-скоро усещат като "знае повече, отколкото казва", защото могат да почувстват, че в онова, което казва, има тежест. Съдържание, което някак ти убягва.

Искаш да го разгадаеш. Той не иска да бъде разгадаван. Това едновременно дистанцира и привлича. Фантазията се развихря във всички посоки – може да е всякакъв, нищо че казват, бил борсов агент. И той наистина е такъв. Или с някаква друга подобна професия, в която е важно да се взимат рискови решения интуитивно. Най-добър е в критични ситуации. Не се намесва преди положението да е станало критично. Наблюдава. Стане ли критично, действа мигновено с безпогрешна точност.

Наблюдател. Наблюдението на света (а не приказките, информацията, анализите) разширява знанието му за всичко, което се случва. Това е, което знае. Което изглежда като голямата му тайна. Не я крие, но не я и казва – това е знаене без думи и всяка негова дума е точна. Без нищо излишно, което да разводни дозата практичност, необходима за съществуването на "мистика" в този свят.

В любовта е също толкова практичен. Може и да си купи жена за една нощ. Това не е проблем. Може и да приеме да има жена в живота си, която поддържа домашното огнище, грижи се за всичко, без да задава много въпроси. Тя знае, че с него е в сигурни ръце, няма да бъде лишена от нищо. Но няма да бъде въведена в неговия свят. Няма против тя да има свой свят. Важно е да бъде вярна. Ако не е – си тръгва. Без излишни приказки и обяснения.

Любовта му се изразява в неговата грижа...  всичко да бъде наред. И да има мир. В неговата къща не се повишава тон. Не защото някой го изисква, или го налага с диктат – просто защото има мир. Всеки спор е пределно нелеп в негово присъствие. И на всичкото отгоре, не е строг и властен. Напротив, благ е, но тази благост е ултимативна.

Може да се сърдиш, да подскачаш, да плачеш, да хленчиш, няма значение... ще те изчака да ти мине. И пак да се върнеш, когато си се успокоила и мирът е въдворен. Едновременно искаш да го убиеш и го обожаваш. Чувстваш се дори късметлийка.

Нещо в него вдъхва необятно доверие, че на него може да се разчита за всичко. Че той знае какво прави. Независимо, че никога няма да го обясни като хората. Няма да каже нищо повече от това, което Христофор Колумб е казал на Кралица Изабела, за да финансира пътуването му в търсене на Америка: "Там има земя. Сигурен съм".

В него има нещо от мистериозните графове Сен Жермен и Калиостро. Може да се появява и изчезва. Когато наистина е важно, винаги се появява и решава проблема. Тогава подходът му може да бъде дори агресивен – организира и подчинява всичко и всички на своите решения, без никой да е в състояние да му противоречи. Излъчва силата, че не може да му се противоречи. Но също така излъчва доверие. В критични ситуации хората се успокояват, че е там. За да направи, каквото трябва. Поема върху себе си отговорността, когато има дисбаланс, за да възвърне естествения ред.

Той не е войн. Не заема страна. Само възстановява баланса и само когато го прави, властта му се усеща, но не като "власт-власт", а като абсолютно доверие, че най-разумното нещо е да го последваш. След време, може да си спомниш, че сякаш си бил като “омагьосан” в този момент.

Този образ винаги ще привлича жените, защото разпалва въображението им. Защото са предизвикани да проникнат в тайната му – да го разгадаят, що за човек е...  Неустоимо са привлечени от странното съчетание на сигурност и доверие, което усещат до него и липсата на романтика. Някак си знаят, обаче, че ако ги нападне тигър – съблезъб, той ще се окаже там и ще ги спаси.

Знаят, че когато правят любов с този мъж, сякаш проникват в други светове и могат да се закълнат, че единствено това е любов. Това, че силната му ръка ги е прегърнала в съня си, е повече от всякаква гаранция, че са обичани и са в сигурни ръце, от всякакви думи и лигави жестове. Той е там, с нея, това е достатъчно.

Малко жени са в състояние да понесат това отношение и да се държат на "тази къса клечка" и обикновено си отиват. Той никога няма да ги гони, за да ги връща. Той няма проблем да бъде сам. Има някакви свои неща, които трябва да свърши, върши ги и това е. Стандартната любов и без друго твърде много те разсейва с досадно дребнотемие и разни глупости. Особено когато ти е важно да бъдеш фокусиран в любовта (това последното не е игра на думи, така си е).