Наскоро една приятелка ми разказа палава история от своя любовен живот. Според мен в нея нямаше нищо срамно и вулгарно, по-скоро весела и малко неочаквана щуротия на хора, които се обичат и имат връзка от четири години.

Знам точния брой покрай историята, в която навръх годишнината, естествено в ресторанта, където са били за първи път, на няколко чаши вино, им хрумнало да отидат в офиса на мъжа и да се любят на заседателната маса, където прехвърчала за първи път искрата между двамата.

Речено – сторено. Само че масата в един момент се сгромолясала. А те продължили сред отломките, без да се разсеят дори за миг в щети, охлузвания и разбуден квартал. Видимо историята й доставяше повече удоволствие от всеки друг подарък, който беше получавала, но малко се притесняваше, че "не е нормално".

И двамата бяха сериозни хора на средна възраст, с добър бизнес, изискващ ежедневни бързи и отговорни решения, на които не прилягало такова "необмислено" поведение.

Най-смущаващото според нея беше, че докато пътувала в таксито, оставяйки любимия да търси решение за щетите (след няколко часа предстоял Управителен съвет и трудно можело да се обясни какъв зор е видяла заседателната маса през нощта), тя си спомнила, примижавайки, как в мига на екстаза гледала огромната кръгла луна през прозореца.

"Нямаше щори! Е, беше тъмно... но пък имаше пълнолуние...". Какво ти пука, пълнолетни мъж и жена, нощ е, правите секс! Традиционен, класически, с любов. Радвай се на емоцията си, защото такава химия не се случва всеки ден.

И за да я успокоя й разказах как, когато бях на осемнадесет, а бъдещият баща на дъщеря ми – на двадесет, неговата хазяйка нахълта неочаквано и в неудобен момент.

Ние, като типични деца на соц-а, се почуствахме истински престъпници, а тя крещя и ме наричаше "кучка" и "парцал" с цялата мъка към отишлата си младост. Седмици след историята не можех да мисля за нищо от срам, а младият военен напусна "поруганото" жилище, гледайки в земята. В крайна сметка това беше последната тухла в съдбоносното решение да "узаконим" страстното привличане на две събудени за пола си души. От днешната си гледна точка, дъртата вещица щеше да си намери майстора, но тогава наистина се почувствах грешна...

За какво, по дяволите? Пълнолетни, влюбени момче и момиче! Ама било "посред бял ден"! Ах, какво неблагоразумие и свинщина! Като животни. Първични скотове. Направо да ги убиеш с камъни. Всъщност това хич не звучи хумористично, защото все още по света за това убиват с камъни. И този факт е достатъчен да си благодарен на съдбата, че си жена в България.

Та покрай тази история се сетих и за други, които през годините бяха споделяни с мен кога с доза неудобство, кога през смях. А най-често с ръце на главата и израза "Мани, мани! Къде ми е бил акълът?"... Ами когато младият военен прекара нощта при младата си булка по време на бойно дежурство?!? Тя булката – в кърпа вързана, а за самоотлъчка и в затвора се лежи. Не че в поделение пред закриване имаше какво да пази и кого да защитава, но въпреки това си е липса на всякакъв здрав разум. Луда работа! Ала като заговори страстта... А тя ни възраст признава, ни статус, пол, занятие.

Общото между историите е, че се отнасяха до секс в трайна връзка, а не случайни авантюри. Което прави нещата още по-убедителни, относно неустоимостта на разбуденото взаимно влечение. Не бяха ситуации от рода "сега или никога", "загорял войник", "млада вдовичка" и други леко иронични и доста просташки кръчмарски приказки.

Става дума за апетит и консумация в пълноценна любов на зрели физически и психически човешки същества. Става дума за химия, която се радвам, че съм вдишвала, защото сливането на душите и тялата е магически обред, който не може да се случи програмирано и с всеки разнополов екземпляр.

Идеята, че нормалните хора правят секс само след като се приберат в спалнята, изкъпани, ароматизирани и дъвкали Орбит, е сред най-честите причини за женското главоболие и мъжките изневери.

Аз не мога да си планувам пожелаването, нямам режим нито за задействането, нито за изключването му. И отдавна не се срамувам от това. Страстта не е нещо, което се практикува след предварителен инструктаж по безопасност, а ударна вълна от взрив по закона за гравитация. Зашеметява и събаря. И са ми адски скъпи преживените лудории!

В живота имам деветдесет и девет процента ситуации, изискващи да бъда възрастен, и само един процент време, в което мога да се забравя.

Не пропускай момента, приятелко със сухарски живот и късметлийска връзка, любовта не е грях и не е зло!

Не се задръствай с лицемерни правила за "добро възпитание", което няма нищо общо с "добър човек". Уверявам те, че бързащите да заяват "благочестиво невежество" има защо да се изчервяват.

От чупещи пръсти пуританки съм чула ескалиращо мръсни фантазии. И случки. Неочаквани... Защото ако не можеш, дали поради възпитаност или от самодостатъчност, да отпушваш тапата на желанията, които бушуват в теб, в един момент те ще избият сами.

А тогава точният човек може и да го няма и всичко да придобие съвсем друг вкус, за който няма да искаш да си спомняш и да разказваш.

С блясък в очите и срамежлива руменина по грейналото лице.