Събуждаш се и той не е до теб... защо? Паниката те обзема - къде е, защо е станал без да ме целуне, защо е изчезнал, да не ме е напуснал, да не е отишъл да спи на дивана, обича ли ме още, къде сгреших, защо така... ох, слава богу, ходил е до тоалетната... ще се вкопча, за да не ми избяга.

Защо не ми вдига телефона? Трябва да му кажа, че тази кокошка колежката ми е страшна кучка и каза на шефовете, че вчера съм си тръгнала по-рано заради него, а не защото имам бъбречна криза... ах, каква предателка, а мислех, че ми е приятелка. Не мога да взема решение какво да направя. Само на него мога да имам доверие в този свят. Къде е сега? Господи, нека се обади, ще полудея!

Къде е тя сега? С кого флиртува? И какъв е тоя, на когото е харесала статуса във facebook? А снощи ми се умилкваше... Не, трябва да направя нещо, за да спре да ходи на работа. Така ще се побъркам. Ето, вече цял час не мога една фактура да попълня, изпи ми мозъка тази жена. Довечера като заспи, отново ще й проверя sms-ите, не може така да ме върти на малкия си пръст. "Kade si milo lipswa6". Леле, искам да я удуша, да я накълцам на парчета, за да бъде само моя.

Не, тя не е някаква тъпа комплексарка. Нито той е някакъв тъп ревнивец и латентен убиец. Те просто са обсебени един от друг. Имат наркотична зависимост към общуването си, която само дава външен израз като паника, комплекс, ревност, мнителност, игнориране на всичко друго. Стимулира проявите на уязвимата ни същност и обратната страна на тази монета - агресора у нас.

Всяка тяхна среща е истинска експлозия от чувственост. Толкова истинска и яростна, че изпъва жилите му, когато си заравя пръстите в косата й и й причинява болка. Толкова страстна, че това я възбужда като нищо друго на света. И не иска да се слее с него. Иска да си го инжектира венозно. Мисълта, че може да го загуби е по-непоносима от всяка душевна и физическа болка, която той е способен да й причини в своята несигурност, че има някаква част от света й, върху която няма контрол.

А светът отвън им се радва - толкова са сладки, като залепени са. Дай боже всекиму такава любов! А светът отвън им завижда - най-добрата й приятелка започва да се съмнява, че не я обичат, след като никой не я обича така. Приятелите му казват - остави го, той се е побъркал и не го канят на мач, защото е нервен, разсеян и им говори само за кучката, която им го отне. А светът отвън е агресивен и не ги разбира - занимава ги с някакви други неща. С пълни глупости някакви.

Но те ще го победят! По-силни са, защото се обичат. И докато са заедно са 100% убедени в това. Всяка раздяла разклаща вътрешните им устои. Къде е той сега, мисли ли за мен? С кого е тя сега, кой нещастник ми я пипа и диша въздуха й... само да ми падне!

"Когато жената е млада и за първи път изпита фантастичния оргазъм, биохимията в главата й се променя. И е готова на всичко, само и само да го преживява отново и отново. Проблемът е, че в това състояние се отделят високи нива на хормона допамин, който се изчерпва бързо и след това тя изпада в депресия, която може да бъде съпътствана и от паник атаки" - казва американската психоложка Мерилин Клъстър.

"Хубавото е, че това не продължава дълго. Това е механизъм, който природата е създала, за да създаваме деца според най-добрия за нас генетичен подбор. Тези нива на хормоните на страстта се регулират, когато жената забременее. Тогава тя вече не изпитва тази страст и приоритете й могат да се променят. Мъжът също се успокоява и започва да обръща внимание на мъжките си неща, защото вече е създал поколение".

Хубаво, хубаво, колко да е хубаво в съвременния свят, в който не бързаме да създаваме деца? След тази първа страст, чрез която опознаваме собствените си страхове и формираме приоритетите си (в този момент никой от тях двамата не е в състояние да работи нещо, което не обича - само друга страст, тази на вдъхновението от това, че работим онова, което най-много обичаме може да компенсира липсата на другия), могат да останат най-тежките травми. Защото, волю-неволю, е станала единица мярка за страст, която на тази млада възраст неправилно се възприема за любов.

Ами, няма нужда тя да ни бъде критерий. Няма нищо страшно, ако сме пропуснали този първи влак, за да създадем поколение и да оставим естествения баланс да укроти емоциите ни. При следващите емоционални срещи в живота ни, просто доминират други приоритети. Които на всичкото отгоре, могат да бъдат по-стойностни, защото имаме шанс да сме научили най-важния урок на страстта - че всеки опит за контрол върху другия и върху собствените ни емоциите е пагубен.

Най-големият дар, който може да си вземем от ситуацията е да се научим да се наслаждаваме, че въобще ги изпитваме.

Този материал е специално написан за Еdna.bg от Михаела Петрова.