Когато една жена обича един мъж, то тя:

... обича себе си или поне се опитва, дори когато отначало идея си няма какво, аджеба, означава това и кому е нужно да бъде „егоист”;

... отделя достатъчно време за себе си – всеки Божи ден, дори когато с това „ще ощети” него, децата, роднините, работата, защото научава от опит, че в противен случай после ще си иска отдаденото с лихвата;

...стреми се да спазва нужната (тоест желаната от нея) дистанция, дори когато първоначално се чуди с какво да запълни освободеното време и пространство;

... споделя онова, което не й харесва, тежи й, наранява я, като се опитва да не прави от мухата слон, но и от слона – муха;

... споделя и онова, което й харесва – без да очаква непременно той да го одобри или да го хареса също;

... развива и използва чувството си за хумор (едно от най-добрите законни оръжия!), защото без него много партньорски сблъсъци (не без основание) изглеждат като война на живот и смърт и често се превръщат в такива;

... събира смелост да отказва – както на него, така и на роднините, особено когато (най-трудният вариант!) може, но не иска да направи нещо; също и когато трябва да го направи, но отново не иска;

... има смелостта да отказва и на себе си – когато е склонна да отстъпи под предлог: „Е какво пък толкова?!”. Постепенно разбира от собствен опит, че да си верен на себе си е проява на милост към партньора, защото иначе по-късно той ще плати прескъпо за този неин „жест”;

... има готовност да понесе неприятните последствия от своите откази;

... готова е да се срещне с чувството си за вина и да не бърза да се отърве от него на всяка цена, а да преживее под неговия натиск важна вътрешна промяна;

... има смелостта да приема неговите откази – когато той може или трябва, но не иска да направи нещо;

... учи се да го изслушва, но и да му споделя и търси баланса между двете – за да не се превърне в досаден „високоговорител” или в натрупала гняв и обида „слушалка”;

... старае се ясно да казва и да показва какво иска и какво не иска – без да разчита на доводи като: „той да не е сляп?!”, „толкова е близко до ума”, „само идиот не би разбрал”, „а на Марчето мъжът й как се сеща...”;

...поема отговорност за себе си и за отношенията, които са общо „дете” и на двамата, и е готова да се откаже от привидната полза на убеждения като „такъв ми е късметът”, „все на мене такъв ще ми се падне” и „защо не се омъжих за Пища Хуфнагел” (популярен израз от анимационния сериал „Семейство Мейзга”);

... не прави ненужни компромиси само и само за да избегне нужни, наболели конфронтации;

... не позволява любимият да бъде трайно пререден или изместен от: децата, роднините, приятелите, работата...;

... стреми се тя да не бъде трайно изместена или прередена от: децата, роднините, приятелите, работата...;

... пази авторитета – своя, неговия, на връзката, пред други хора, било то близки или далечни;

... не отлага днешната разправия за утре, ако усеща, че започва да натрупва гняв и обида;

... изразява мислите и чувствата си – и „хубави”, и „лоши”, за да пази светлината в ума си и любовта в сърцето си;

... помни, че любовта е Божи дар, а не е награда или наказание и не зависи от това кой какъв (не) е и какво (не) прави. А ако зависи,  то това не е любов, а зависимост.

И тъй като това са само идеи за загряване и изява на партньорското поприще, списъкът е индивидуален и отворен за промяна и допълване според личната нужда, усет и опит на всекиго. Защото никой не може да знае повече за нас от нас самите. А най-добрият ни съветник, учител и лечител – вътрешният, денонощно ни е на разположение. Стига да го потърсим, да го попитаме и да се вслушаме в гласа му.