‎"Първо искам да ми кажеш какво не правиш?" – направо разстреляла в упор една приятелка мъжа, който откровено й казвал и показвал, че иска да бъде с нея веднага. Нали знаете колко обещания са в състояние да изръсят мъжете, когато са увлечени от непреодолимото желание да ни обладаят – ще те заведа тук, ще отидем там, ще направим това и онова заедно, ще ти осигуря еди-каква си кариера...

Понякога следва небрежен намек или откровено фукане за марката на колата и други символи на благосъстоянието. Друг път на масата се слага някое неустоимо мъжкарско умение, творчески талант или разказ колко е умен в това, което прави, дори то да е статистика за клиентите на пенсионен фонд. Въобще, колкото повече нараства меракът му, толкова повече "аса", "попове" и "валета" вади от джоба си, за да обгради "дамата".

В това няма нищо лошо, нормална част е от играта, но точно в такъв момент, особено ако и тя е леко увлечена, не трябва да забравя, че в задния джоб са останали всички "седмици и осмици". Всъщност, има някои играчи, които са привързани към стратегията да играят първо с тях – онези, които започват да пеят песента "за нищо не ставам" в момента, в който забележат, че са привлекли вниманието й.  При някои жени с майчинска или по-скоро учителска природа това автоматично активира рефлекса да му припява "ставаш, ставаш". Така скоро тя се оказва увлечена не толкова от него като мъж, а от инстинкта да го превъзпита. Да го стимулира да започне да вади силните си карти една по една. А тя да го потупва окуражително "видя ли, че може момчето!".

Втората стратегия действа по-успешно, когато той иска някой да се грижи за него и да си го има за по-дълъг период от време. Подобни отношения понякога прерастват в брак, обикновено при по-добродушните типажи.

Друг път, особено в "новата градска култура", това са често срещани интимни взаимоотношения между двама души, които не са получили онова, за което мечтаят от други хора и сега взаимно се утешават – връзки, с малко неясни граници, които се наричат още "отворени". И понеже това се вписва сравнително добре в понятието "модерност", в общи линии на хората им се струва, че са окей. Важното е, че си имат някого, с когото да споделят, когото да поощряват, който да ги слуша, докато приказват, с когото да ходят на кино, да излязат на кръчма, и разбира се, с когото да спят.

И третият вариант на развръзката при привличането със "слабите карти"е чистото приятелство. Тип "кино, без секс", когато включително си търсите гаджета един на друг и никога не може да разберете защо все не ви се получава – малко като във филма "Когато Хари срещна Сали", но без щастливия хепи енд. Краят, би могъл да бъде и „щастливо начало”, но силно се съмнявам, че за манталитета на нашата географска ширина е поносима идеята някой да ти е ревал в скута за други мъже или жени и ти после да му кажеш: "ама, много беше сладък, когато страдаше за Марийка" или не дай си боже той да каже: "спечели ме завинаги, когато си бършеше сополите и хълцаше неудържимо за Иванчо".

Нашенските Хари и Сали на такива емоционални подвизи не са готови. Ако вземат, че се съберат, по-вероятно е да си го натякват при всеки скандал и то в стил: "ти никога не си ме обичал/а, нали помня как страда за онази к..ва/онзи нещастник".  Дори да са достатъчно благовъзпитани, за да не си го кажат, ще си го мислят. Ще го преглъщат и ще го изкарват един на друг по алтернативен начин, докато на някого от двамата не му писне и надавайки вой, че е останал необичан, не избяга от връзката.

Както и да протекат нещата, в тези връзки винаги ще липсва основната съставка, наречена страст. Макар в нея да има много други хубави неща, които идват от сърцето, дори да има приятна комуникация на интелекта. Но грижовната учителка неизбежно ще стига до своето недоумение защо нейното „ти можеш” в най-добрия случай е натрупало няколко кредита за жилище, кола и дограма, но не е успяло да го вдъхнови да се превърне в успешен мъж. Няма как грижовността да го вдъхнови. Действа му по точно обратния начин – успокоява го, че може и така и той става мързелив, демотивиран. С голям потенциал за нарастваща импотентност.

Метафорично казано, за да "завърти манивелата", трябва да му се е "завъртяла манивелата".  Което страстта го умее. Майчинската загриженост и мекота, топлото приятелство и съпричастност са уместни качества за доста по-късен етап от връзка, която е преминала успешно през периода на страстта. Когато здравите основи са наляти, къщата може да издържи вечно или поне достатъчно дълго, за да развие необходимите ценности за няколко поколения напред.

Но  да се върнем към началото, примерът с обратното поведение – ловецът, който иска да спечели бързо предимство пред останалите мъжкари и обгражда женската със залъгалки, чар и остроумие. Който сякаш инстинктивно поназнайва, че дори сексуалното привличане да е налице, ключът към нейното желание е да бъде разпалена фантазията й.  Този тип поведение, всъщност не й обещава нищо. Подтекстът на всичко, сервирано на масата като презентация, има само едно послание – твоята награда е, че ще получиш мен. Не, миличка, не и играчките ми, те са си мои. Предлагам единствено удоволствието да бъдеш с мен.

Затова и моята приятелка от началото на текста, решила да извади "седмиците и осмиците" от задния му джоб. "Какво не правя в секса ли?", попитал я той. "И това" – отговорила, „но най-вече искам да знам какво не правиш за жените. Какво си правил, но си се опарил и вече се въздържаш, тези неща?”. "Зависи как  жената ще ме провокира да направя всичко за нея" – направил последен опит той да я амбицира да му се доказва. Неуспешен. Моята приятелка не страда от необходимост да се доказва.

Е, в крайна сметка й казал какво не прави. И отдолу, под бляскавата повърхност на успелия мъж, се показало онова същото момче, със слабите карти, което много се страхувало да не бъде наранено от поредната кучка, която неудържимо го привлича.

Станало й малко мъчно, защото все пак го харесвала, но  запазила майчинския си инстинкт за да го използва по целесъобразност за собствените си деца, а на него му казала закачливо: "Я, виж едно зайче на съседната маса".  Той се усмихнал, но много добре разбрал, че тази жена няма да я има току-така, нищо, че принципно му е навита. Поне не толкова лесно, колкото би могъл да претупа зайчето на съседната маса.

А тя за пореден път установила, че когато ние сме наясно със себе си, мъжете много добре, ама наистина много добре ни разбират. И противно на страховете ни, безкрайно много го уважават. Отне му време да се престраши да прави нещата, които не прави и да разбере, че светът му няма да се срути от това и сега си имат много прилична връзка.

А страстта им се разпалва с нарастването на доверието, което с годините изградиха. И двамата са много щастливи, че не си позволиха да изгорят още при първия пламък. Вместо това си дадоха шанс да минат по "трудния" път, който всъщност не е толкова труден, колкото лесния.

В момента, в който написах текста, видях статуса на моята приятелка, писателката Мона Чобан: "Колкото и да ми обясняваш, пак ще те разбера" ми каза наскоро един мъж. Значи мечтаните мъже са реалност, мечтите се сбъдват и рано или късно всяка жена среща разбиране.

Идеално ми е за финал.