Бракът с кармична предопределеност неминуемо съществува, защото не само той, а всяко наше дори мимолетно запознанство, е неслучайно и изначално свързано в сложните преплитания на съдбата на душата.
Съществуват разнообразни тълкувания за това как кармата на брачния партньор се интегрира в нашия живот, какви предначертания имаме с него или нея.
Интересно е дали познаваме духа му от поредица прераждания, в които взаимно играем ролята на учители един за друг, като се превъплъщаваме в дадени семейни типажи, като понякога сме или негов родител или дори дете, или той е нашата душа-пламък, с която всъщност не сме отделни самоличности, а съставляваме една неразривна цялост, през която преминава едновременно опитността, трупана от разделените ѝ половинки. Може той или тя да са наши сродни души- приятели, които често ни помагат и с които се чувстваме разбрани и щастливи.
Според източното разбиране на прераждането в началото на сътворението цялостната душа е изглеждала като пламъкът, когато гори. Той е цялостен, но по време на разпламването му от въздуха може да се види как едно езиче-пламък се откъсва за момент от общия поток на огъня и задържа собствено очертание за малко.
С течение на развитието на самосъзнание и заради нуждата от трупане на повече опит и познание, душата се разделила на две отделни части, на две същества, които слизат в човешки облик отделно и рядко се засичат по едно и също време в един и същи живот. Техният аз обаче винаги може да се интегрира като едно цяло обратно, когато уроците бъдат усвоени и цикълът на преражданията се затвори.
Обикновено когато едната разделена пламък-душа е в игровата роля да трупа познание като женска самоличност, другата преживява уроците да бъде мъж. Накрая те се сливат и тяхната обединени душа чувства, че се проявява хармонията и завършеността на съществуването и житейските им изпитания стават една обща споделена памет и интегриран опит.
Сродните души са малко по-различни кармични партньори и в сравнение с душата-пламък, те могат да бъдат повече от една или две.
Срещаме се с тях сравнително често през различните превъплъщения, за да се окуражим и да съпоставим нивото си на напредък. Преживяванията ни заедно са силни, всепоглъщащи, наситени. Чувствата и мислите ни се споделят, сякаш намираме човек, който разбира нещата по- много сходен с нас начин. Може да бъдем изненадани от това, че усеща интуитивно нашите молби, желания, неизречени притеснения. Това е защото той или тя не само има развита духовна чувствителност, а също така като сродна душа е интегрирал/а подобна на нашата схема за познание и учи същите уроци, затова може и бързо да отреагира на нашите вибрации, които също го/я вълнуват на този етап.
Сродната душа се откроява силно сред другите и създава илюзията на възвърнато единение, каквото една душа изпитва, свързвайки се с душата си пламък. Но това не е тя. Душата-пламък, душата-разделена същност, е само една.
Със сродните души може да имаме силни любовни чувства и да изкристализира в нас усещането, че те са идеалните ни партньори и че най-накрая сме намерили щастието си, което спокойно да споделяме и поверим на него или нея. Има примери на безумно влюбени, които обаче след известно време се разделят или развеждат. Това са сродни души, които след като са почерпили от радостта, че са намерили някой, който много прилича на тяхната индивидуалност, просто спират, оглеждат се и започват да търсят друга посока на развитие за научаване на нови уроци.
В такава раздяла няма нищо тревожно, фатално и неприемливо. Обикновено ако тя не е преминала съвсем деликатно и някой от партньорите се чувства все още засегнат, то със сигурност бързо отношенията пак могат да преживеят оздравяване или възраждане, тъй като сродната душа е душа, която познаваме от дълго време и през много прераждания и има положителна, поощряваща роля в нашия живот. Ние се нуждаем от контакт с нея и сме склонни да се опитваме да я задържим в живота си по някакъв начин.
Говорим си за...
Има и трета група души, с които слизаме на земята и с които сме предопределени да станем близки, да съградим заедно семейство и дом. Това са кармичните партьори.
Те не са винаги приемани като проявление в живота ни еднозначно и положително. В повечето случаи тези души са наши учители по търпение, издръжливост, воля, смирение, покорство и себеотрицание. С тях се живее трудно и често конфликтите не се коригират в един живот, а продължават като кармична окова да прозвънтяват през повече превъплъщения. Тези хора са наши противоположности. Не се държат според очакванията, тайните ни надежди и молби.
Душите- партньори развиват качества, които са различни от нашите, а уроците им са от съвсем друго естество. Пример за това колко двама души могат да са различни в един брак, са онези изградени съюзи- напрегнати и нехармонични, в които единият партньор е прекалено деспотичен, арогантен, ограничаващ свободата на другия, например. Това е така, защото развива с отклонение поставената му кармична задача да бъде лидер, да прояви характер и да накара другите да се съобразяват с него. Той трябва да бъде навярно и предимно отговорен за издръжката на семейството си и да поема тежки отговорности при критични ситуации. Другият партньор пък трябва да развива качествата на живот, който да протече в сянка, в покой и в който да интегрира урока за грижата за другите- да се смирява и подчинява.
Когато и двамата не разбират своите собствени уроци правилно, често се обвиняват взаимно и сочат с пръст грешките на другия. Това е така, защото са в конфликт първо с ролята, която им е поверена да изпълняват, и не могат да научат своя духовен урок.
Брачният съюз на такива души е нестабилен, а според техни приятели те са изглеждали като идеална двойка в началото на връзката си. Това може да се обясни с нуждата от сблъсък с противоположността в нашата индивидуална съдба. Инстинктивно и интуитивно търсим някой, който се различава много от нас, за да научим по-бързо още нещо от неизчерпаемия свят на различни душевни състояния-уроци.
По принцип души, които харесват различните от тях партньори, са по-смели, ученолюбиви и търсещи съзнания. Стремят, се дори леко прибързано и авантюристично, към новото и непознатото. Характерно за тях е, че така се забъркват не с по-лоши хора, а с такива, които имат различна програмна схема за уроци, а житейското им съприкосновение с тях ражда карма, която отеква през различни превъплъщения и която ги среща отново и отново със същите партньори-души.
Появата на дете в едно семейство е сигурен знак, че душите на двамата родители се познават от редица прераждания и имат да изкупуват своя нелека карма.
Каквито и хора да срещаме в живота си, връзките ни с тях трябва да ни направят по-събудени и изпълнени с чувство на прозрение. Никога не трябва да забравяме да бъдем добронамерени и да устоим на желанието за отмъщение, ако бракът ни се разпадне по вина на партньора.
