
Сексуалното желание при хората рядко е константа. То се влияе от обстоятелствата, емоционалната близост, хормоналния цикъл и дори психичното здраве. За мнозина това води до объркване и дори чувство за "непълноценност", особено ако възприемат либидото си като неустойчиво. Но това, което често се смята за странно или необичайно, всъщност е напълно нормално – и научно обяснимо.
За много хора сексуалният живот е изпълнен с върхове и спадове. Когато са в романтична връзка, сексът се случва често и с желание. А когато са необвързани, липсата на секс не e нещо толкова значимо. Либидото им се адаптира към ситуацията: в присъствието на подходящ партньор то се активира, но в периоди на самота почти изчезва. За някои това е объркващо, особено в контекста на културните очаквания, които налагат спонтанното желание като "норма".
В продължение на десетилетия сексуалното образование – когато изобщо съществува – пренебрегва темите за желание, удоволствие и вътрешния свят на сексуалността. Особено при жените. Темите, които реално влияят върху сексуалното здраве и удовлетворение, често са оставяни на самотек или напълно изключени от учебния план. Резултатът? Много млади хора влизат в зряла възраст с изкривени представи за това какво е "нормално".
Откритие на зряла възраст
За някои хора осъзнаването, че сексуалното им желание не е "спонтанно", а "отзивчиво", настъпва значително по-късно в живота. Това осъзнаване често идва чрез личен опит и книги като Come as You Are от д-р Емили Нагоски – едно от най-влиятелните съвременни изследвания върху сексуалността. Според Нагоски има два основни типа сексуално желание: спонтанно и отзивчиво.
Спонтанното желание възниква "от нищото" – без конкретен стимул или ситуация. Отзивчивото, от друга страна, се появява в отговор на конкретен контекст – флирт, интимност, емоционална близост, допир, чувствена атмосфера. Именно този втори тип желание е далеч по-разпространен сред жените (но не само) и е напълно нормален.
Мнозина се притесняват, че либидото им е "счупено", особено когато не изпитват желание извън присъствието на партньор. Понякога приемът на медикаменти – като антидепресанти – допълнително потиска спонтанните импулси. Но, както обясняват експертите, това не означава, че човек не може да има пълноценен и удовлетворяващ сексуален живот. Просто желанието се нуждае от стимул, а не от тиха, мистериозна поява "от нищото".
Културната стигма около спонтанното желание
Културата ни често романтизира спонтанното желание – като нещо "естествено", дори задължително. Но психотерапевти като д-р Дона Ориово подчертават, че спонтанното желание често също е резултат от външни или вътрешни стимули – просто не винаги ги осъзнаваме. Както с глада – не винаги разпознаваме кога сме започнали да огладняваме, но това не означава, че нещо в нас не го е провокирало.
В този смисъл, границата между "спонтанно" и "отзивчиво" желание е по-размита, отколкото сме склонни да мислим. Всеки човек има индивидуален сексуален ритъм, който се влияе от връзките, стреса, настроението, здравословното състояние и още десетки фактори.
Как изглежда здравословният сексуален живот?
Няма универсална дефиниция за "нормален" сексуален живот. Това, което е здравословно за един човек, може да е напълно неприемливо за друг. Съществуват хора с високо либидо, други – с ниско. Някои изпитват желание всеки ден, други – само когато са влюбени или емоционално свързани. И всичко това е в рамките на нормалното.
Ключът е саморефлексията. Какво носи удоволствие? Кога се появява желанието и при какви условия? Какви са „предварителните условия“ за добър секс – не само физически, но и психологически? Партнираната сексуалност започва със здрава връзка със самия себе си, с приемането на собствените нужди, темпо и граници.
Какво можем да направим?
Хората с преобладаващо отзивчиво либидо могат да се възползват от съзнателно създаване на еротичен контекст – флирт, близост, чувственост. Разговорите с партньора и отвореността към нуждите си са от решаващо значение. А тези със спонтанно желание могат да поддържат връзката със сексуалността си чрез самопознание и самостоятелни практики.
И най-важното – няма "правилен" начин да изпитваш желание. Има само твоят начин.
Прочетете още: