„Един човек е толкова по-богат, колкото повече са нещата, от които може да си позволи да се лиши.“ – Хенри Дейвид Торо
От 9 години насам се уча да живея по-просто.
Един живот, разчистен от повечето неща, с които хората запълват живота си, и с пространство, отворено за това, което наистина има значение.
Живот, който не е постоянно зает с бързане и тичане насам-натам, а със съзерцание и съзидание, свързаност с хората, които обичам и време, прекарано в активност сред природата.
Това не значи, че имам нула непотребни вещи и нула усложнения: аз съм част от света, не уединен монах.
Имам вещи, електроника, отвличащи вниманието неща и претоварване от време на време.
Просто съм ги намалил, за да отворя пространство.
Днес разсъждавах за този опростен живот и реших да споделя някои от тези размишления.
Ето ги и някои от нещата, които научих от по-простия живот...
