Изневярата обикновено слага край на една връзка. Но в днешно време, когато нищо не е такова, каквото беше, може да се окаже, че изневярата всъщност заздравява брака.
Защо? Защото чрез изневярата ние преоткриваме себе си, спомняме си кои сме – самите ние, като личности, отделени от съпруга и децата си.
Френската психоложка Естер Перел обяснява по-подробно:
„В живота на човек настъпва време, в което започва да се чуди „Е, това ли беше всичко“?
Когато децата са пораснали, съпругът е партньор от 20 и повече години, кариерата е в своя пик, започваме да се чудим кои сме и с какво ще запълваме дните си оттук насетне.
Тогава идва мисълта и желанието за нещо ново, за промяна, за връщане на независимостта, на автономността.
Обикновено се случва след 40-та година, почти към 50.
И не, хората на тази възраст изобщо не са стари, напротив.
Със съвременния начин на живот младостта продължава много по-дълго време. Хората се чувстват енергични и в „разцвета на силите си“ много след като децата им напуснат дома си.
И се появява желанието за изневяра.
Тя, според френската психоложка, е причинена не от „Аз не те харесвам“, а от „Не харесвам себе си“.
Според нея изневярата е проява на автономност, заявка за самостоятелност, а не демонстрация на изтлели чувства.
Много често жените, които изневеряват, нямат никакво желание да напускат законните си съпрузи или постоянни партньори. Просто искат да се почувстват отново желани, ухажвани и различни.
„В моята практика съм срещала щастлив хора, които са изневерявали на партньорите си. Те не са имали за цел да наранят партньора си или да си намерят ново. Просто са искали глътка свобода“, казва тя.
„Не искам да превръщам изневярата в нещо модерно, просто да дам нова посока за размисъл и вариант за двойките да преминат през такъв етап без да развалят дълго граденото си семейство.
Все пак говорим само за еднократна авантюра. Колко може да е сериозно това?“, завършва тя.
