Михаела Петрова
- А в хладилника ѝ има само два портокала и от онова, мухлясалото сирене.
Бях много малка, когато чух тази реплика от любима леля, която живееше в чужбина, при трите си дъщери. С майка ми ѝ бяхме на гости и както винаги в онези години, жадно поглъщахме историите на дъщерите ѝ.
Тази с празния хладилник беше черната овца, защото правеше кариера, не помагаше в отглеждането на децата на другите две, пътуваше по света и, както вече стана ясно, не готвеше дори за себе си. Аз пък бях много злояда, дори шоколадите от странство побеляваха в хладилника и лелята от чужбина ме наричаше „Жульо”. Питаше нашите дали ме хранят с изтискани комари. Сакън да не напълнея, ако са малко по-тлъстички.
Спомням си, че когато чух осъдителната реплика за хладилника на егоистичната дъщеря, си помислих: „Блазе ѝ, никой не я кара да яде”. Сетих се за тази история наскоро, докато избирах хладилници и продавачите се надпеварваха да ми изреждат достойнствата на камери, фризери, обем храна, който могат да поемат. Докато ги гледах, тези два портокала и синьо сирене от детството се изпречваха пред вътрешния взор и ме караха да се питам: какво си мислят тези хора, че ще слагам в този хладилник?
Още не съм си купила. Може би защото съм егоистка, която прави кариера и не готви на никого. Ако със сигурност съм постигнала нещо в живота си, това е детската ми мечта никой да не ме кара да ям, само заради идеята, че трябва да си нахранен. Аз съм изцяло на табиетлийски режим – храня се само когато огладнея, с нещо, което ми е вкусно. Знам всички места, от които мога да си го набавя. Това ми е напълно достатъчно, за да изпълня хигиенния минимум за оцеляването на вида ми на тази планета.
Парадоксът в цялата работа е, че готвя изумително добре. Но ми се случва единствено, когато живея с мъж, който не ми е син. Ей така, спонтанно, без никакво задължение, в мен възниква релацията „връзка – готвене”. Преди много години, една приятелка ме срещна с торба картофи и така разбра, че живея с гаджето, с което от време на време ме засичаше по театри.
Аз упорито твърдях, че ми е само приятел, но тя отсече: щом му готвиш, значи работата е сериозна. На мен пък ми се беше усладило, защото се изумявах колко талантливо се справям и как всички ме питаха за рецептите. Никога не импровизирам. Винаги гледам от готварска книга и спазвам всичко много стриктно. Не си казвам: хайде, без това мога да мина, тук мога да сложа повече, да увелича, намаля градусите или времето за готвене.
Това е единствената ми тайна. Да, зодия Дева съм. Но трябва да призная, че тогава напълнях. Въпреки редовния секс. Никакви калории не се хабят под завивките, ако чревоугодничеството заеме своето място в кухнята.
Въобще, ако някога напиша мемоари за връзките си, те ще бъдат 70% рецептурник, съвсем ала Исабел Алиенде. Но няма да го направя, защото истински ме мързи да събера рецептите, а без тях не би била автентична. Освен това почти нямам случай моят възлюбен да не е бил много добър и в кухнята. Иначе не бихме се взели. А мъжете обикновено не гледат рецепти. Така че, мисията с рецептурника и мемоарите е невъзможна.
Като цяло, разликата между мъж, който кулинарства и съпруга/майка, е че той не готви всеки ден, секси е, когато го прави и не смята, че ще се разболееш и умреш от глад, ако не изядеш творението му. А колкото и да е хубаво да си говорим само за розовата страна на нещата във връзките, истината е, че разликата между обвързаните и необвързаните е, че женените чуват всеки ден въпроса: „Аз какво ще ям?” и „Имам ли чиста риза и чорапи?”. А необвързаните се хранят, когато огладнеят и като не им се глади, дават роклята в някое химическо чистене на път за работа.
Много е хубаво да си партнираш с човек, с когото имаш общи интереси, светоглед, вървите в една посока, правите малки компромиси и си нагаждате характерите един към друг. Великолепно е онова усещане, че си се сгушил в човека, когото чувстваш като сигурност и подкрепа. Още по-чудесно е, когато имате деца, които постоянно ви влудяват и ви се качват на главата, но са толкова неустоимо сладки, умни и чаровни, че пристъпите „не мога повече, капнала съм от умора”, се анулират от сладката усмивка, придружена с рязко бъркане в окото.
Но хранителният режим не се влияе нито от умората, нито от онова, което могат да ѝ причинят децата, когато решат, че е играчка.
Напротив, дори се надгражда с всевъзможни нови здравословни и кулинарни концепции. Няма значение какви други задължения има една жена. Винаги трябва да може да отговори с питателна храна на въпроса „А какво ще ям?”. Това е фундаментът на всяка стабилна връзка, оцеляля през годините в „добри и лоши дни, докато смъртта ви раздели”.
Много пъти съм си задавала въпроса „Защо е така?“. Онази баналност, че любовта минава през стомаха, не я харесвам, защото чувствам нещата повече като поетите. Те отдавна си знаят, че любовта е състояние, в което липсва глад и жажда. Това в стомаха е нещо друго, мястото на волята. А тя се прекършва, когато човек усеща глад. Тогава се появява страхът за оцеляването. И правиш компромиси. С много неща. За да оцелееш. Да те има.
Може би това е причината, вековната женска интуиция да е отгледала толкова старателно навикът храната да сплотява семейството. И жените приемат естествено и без съпротива тази своя мисия да нахранят мъжа и децата си като основно задължение. Когато го е сторила, може да бъде спокойна, че ги е предпазила от страха и усилила волята им да се справят със света, да работят и творят уверено и смело.
А колкото до необвързаните, те са си окей. Ако това е съзнателният им избор, прекрасно знаят, че гладни няма да останат.
Още от Михаела Петрова:
Мъжете плащат вечерята, жените инвестират във връзката
