Досега описах три от най-популярните варианти на мъжко-женското приятелство. Една история, започнала в леглото, малко като "срамен случай", продължила години по-късно като всеотдайно приятелство без интимности и завършила като продължителна истински романтична връзка без брак, на принципа на търпеливо, но и някак несъзнателно и нецеленасочено изграждане на хармонията между двамата.

Разказах и за нарастващия процент на асексуални хора, които предпочитат да излязат от емоционалните зависимости, в които сексът ги въвлича и предпочитат да третират приятелствата си по-плоско като връзки, а връзките – по-скоро като приятелства. Което ги издига до разбирането, че едно приятелство не бива да бъде по-низша връзка от романтичната.

Застъпих и един от най-популярните варианти за искрено и чудесно асексуално приятелство без опции да се превръща в интимна връзка, независимо че е било зародено от краткотрайна страстна връзка.

И дойде ред на хедонизма. Въпреки че исторически погледнато той е пръв. През първата половина на ХХ век, когато все още навиците да се свързваме по полов признак са били много силно обусловени от сексуалното привличане. Когато все още свободните жени са били по-скоро творци и философи, отколкото мениджъри на бизнес корпорации, например. Преди епохата, в която мъжете и жените започват да създават професионални общности, извън артистичния свят заедно. Което съвсем естествено води и до тенденцията по-скоро за асексуалност. Определено е далеч по-лесно да си асексуален в такава среда, отколкото хедонист.

В основата си хедонизмът не е и никога не е бил вулгарна разхайтеност. Той си е етическо учение, в противовес на аскетизма, според което най-висшата цел на човешкия живот е насладата и удоволствието. Тази философия тръгва още от ІV в. пр. Хр. от философа Аристип и става основа на епикурейството. А през 30-те години на ХХ в. се възражда и през феминистките движения. Дотолкова доколкото за условно начало на феминизма се смята философският трактат "Вторият пол" на едно от най-големите женски имена във философията и метафизиката - Симон дьо Бовоар. Още от студентските й години, до пределната й възраст нейната основна връзка е с Жан-Пол Сартр.

Когато била на 77 години, в едно интервю споделя, че е броила любовниците си от двата пола, докато е станала на 30 години. Тогава са били 79. "Мисля, че днес, когато съм на 77, са повече от 300. Ще се опитам до края на живота си да увелича тази бройка!".

Спокойно мога да кажа, че от литературата, която съм изчела в живота си по отношение на мъжко-женските взаимоотношения, само жените-хедонисти и едновременно с това писатели и философи, артисти и художници, истински познават многообразните аспекти на човешката ни природа и междуполовите различия. И всички те са изграждали уникални приятелства с по-голяма част от всички хора, в които са били в едно легло. Понякога и по повече от двама. И през тези свои преживявания са изследвали и буквално са превръщали всяко едно свое отдаване на насладата в леглото в акт на познание.

При това от огромно значение за цялото човечество. Какъвто е случаят със Симон дьо Бовоар, която казва: "Между мъжа и жената винаги ще има известна разлика, тъй като нейният еротизъм, а следователно и сексуалният й свят имат специфични особености. Абсурдно е да смятаме, че страстта ще бъде невъзможна, ако мъжът и жената станат наистина себеподобни”.

Сред най-известните жени, изследвали творчески човешката ни природа през преживяванията на хедонизма, са Анаис Нин, близка приятелка на Хенри Милър. И Ерика Джонг, която в по-късни години разтърси здраво клишетата на традиционния семеен морал, основан на фалшиви стойности със своите откровени изповеди в "Страх от летене", "Как да спася собствения си живот?", "Страх от петдесетте"...

Пътят на хедонизма обаче, изисква сравнително висока умствена култура, много устойчива ценностна система, аналитична природа и това е причината да не оцелее във вида, в който неговите женски първоапостоли го залагат като начин на живот.

Би могло да се каже, че на масово ниво, по-скоро се сбъдва прогнозата на Симон дьо Бовоар: "Светът никога повече няма да бъде обитаван от истински жени. Истинската жена е изкуствен продукт, който се фабрикува от цивилизацията така, както по-рано се фабрикуваха кастратите".

И това е вярно, не може да се каже, че не се случи. Но от друга страна, светът има и други начини да се грижи за истинската женственост. И е нормално това да не бъде предвидено от първите жени, дръзнали да отстояват принципите на хедонизма – че удоволствието и щастието могат да съществуват винаги и само при добро самочувствие, в постоянно и независимо желание и чувство за свобода.

Всички изброени пътища за взаимоотношения и приятелство все още съществуват. Въпросът е на кой какво му отива. По мое мнение истинските хедонисти винаги ще бъдат по-малобройната група от асексуалните. Но предполагам, че докато сексът съществува в мъжко- женските взаимоотношения, ще съществуват и двата варианта. За баланс. И не виждам причина едните приятелства да са по-лоши от другите.