“Имам чувството, че Вселената не ми изпълнява желанията, а ми прави напук“ – възкликна наскоро една колежка. “Напротив, изпълнява ти ги. Знам ѝ номерата вече – първо прави на пух и прах убежденията ти, свързани с тях. Иначе не може да ги изпълни“. 

Друга приятелка пък написа: “Защо като имам лоши мисли, последствията никога не се бавят и почти веднага ми се случва нещо неприятно, а като имам хубави мисли, никога не печеля от тотото? Как работи “тая вселена?”

Честно казано, много е хубаво, че “тая вселена” не е вързана по никакъв начин нито към Централната банка, нито към тотото, обаче и аз съм се чудила години наред, какъв ѝ е проблемът с нашия кеш – откъде го акумулира за салфетки от 40 лева пакета в дискотека, а за всички, които си работят с удоволствие и благост, творят и създават красоти и позитивна нагласа, избягва да им предоставя дръвчета, от които да си го берат на воля. Не засягам темата за възрастните, децата и бедстващите нарочно. Би станало полярност.

Опитвам се да разсъждавам за относителната “среда”, която крепи баланса – интелигентните и приятни хора с творчески професии. Те ме вълнуват, защото вярвам, че за просперитета на едно общество е важно, хората, които са с акъл и знаят какво им е призванието, да са добре. И не познавам нито един такъв, който да няма проблеми с връзването на двата края. 

Точно миналата година по това време имах съвсем реалистичен план какво да продам, за да си отдъхна от това да съм като гара разпределителна за всичко, на което му идва падежът в неравноделен такт с получаването на хонорари.

“Тая вселена” обаче седеше и ми гледаше сеира, докато организирам всичко и точно пред подписване на сделките, нещо ми ставаше и започвах да се държа като пълен глупак. Точно три пъти отивах и казвах на хората точно защо не е окей да си похарчат парите за това, което имам да им продам. После сядах и се чудех, сега защо така направих? 

Междувременно Вселената ми правеше всякакви подаръци, за които понякога казвах: мерси, ама не искам това! И докато си носех сизифовия камък, нямаше как да не забележа, че губех интерес към всичко, за което се самонавивах да постигна като един разумен зрял човек. Но продължавах да получавам даром хиляди неща.  

Включително приключения, за които по принцип се харчат немалко пари. За всичко, което трябваше да се плаща, получавах точната сума. Ама до стотинка. Без горница за кафе.

Вместо да се цупя, се наложи да приема, че “тая вселена” е много буквална. И когато си поискаш нещо, предпочита да си върши работата през емпатията – като те събира с хора, с които взаимно се харесвате. 

Спокойно мога да кажа, че всичко важно и хубаво, ми се случи, докато се шляех – прекрасните хора, с които се запознах, красивите и готини жени, с които работя, симпатичните мъже, с които пиех кафе, обядвах, вечерях, ходех на театри и на кино, с които флиртувах или се радвах на скъпоценното ни приятелство, семинарите, които посетих. Относно семинарите, за първи път водещо беше не онова, което ще науча, а хората, с които ще бъда.

Така “тая вселена” буквално ме “обезкървяваше” финансово, когато вземех решение да направя нещо с идеята за лично самоусъвършенстване и беше изключително щедра всеки път, когато решавах да се включа заради приятната компания. Бохемската ми природа като един от най-верните ми спътници, ми подсказа, че законът на привличането функционира през емпатията. Моят разумен план беше да имам финансова сигурност, за да се изолирам и да пиша. Колкото и да се инатях, не ми се получи. А “тая вселена” ми правеше напук, докато ми предаде урока, че печелиш пари, когато искаш да се наслаждаваш на живота и да го празнуваш.

Че всяка работа тежи, когато я преценяваш като приход в банковата си сметка, и става лека, когато схванеш, че да работиш е начинът да си играеш. 

И най-важното. Отказах се от сделките, които си бях наумила, защото все не можех да реша какво да ги правя тия пари като ги взема. Всяка горница е ангажимент да съхраняваш.

Просветените хора и светците са схванали коректно тази част с капана на притежанието. Но надстройката с аскетизма е в голямо противоречие с наслаждението и празнуването на живота. Нормално е да не се харесва на хората, които творят, работят, раждат деца, имат интереси и занимания, които предполагат покриването на приятен стандарт на живота. Познатите ни просветлени хора, попаднали в капана на триизмерността, без да искат, са промотирали “нямането”. А знаем, че съзнанието “нямам” привлича “нямане”. Посланието на “тая вселена” обаче не е да се откажеш от привързаността и съхраняването, за да нямаш, а точно обратното – защото винаги имаш. 

Това е единствената нагласа, способна да отвори сейфа на изобилието и неограничените ни сметки в “космическата банка”. ”Мога да дам, защото винаги имам” - това е единствената и неизменна щедрост на “тая вселена”. Миналата Коледа мислех, че нямам. Сега съм убедена, че имам. Счетоводният ми баланс е един и същ. Вече нямам никакви идеи как да изкарам повече пари, имам обаче цяла планина от идеи как да бъда повече и повече себе си. И на какво ми се играе. 

Същото е и с взаимоотношенията. Принципът отново е “нямам привързаност, защото винаги имам”  – достатъчно любов у себе си, достатъчно емпатия, достатъчно радост и усмивки, за да не науча никога какво е самота.