Преди години, когато рубриката “Секс в първо лице”, на която бях автор за едно женско списание, се поизчерпа, я замених с “Пари в първо лице”.

Тогава всички се учудиха, че скочих от темата за секса към темата за ролята на парите в живота на Edna жена и как това се отразява на интимния ѝ свят. Оказа се, че това е нещо, за което се говори с доста по-голямо неудобство, отколкото за секса.

За секс всички говорят. Отдавна жените не се чувстват “използвани” сексуално, нито пък “прелъстени и изоставени”.

Живеем във времена, в които репликата: “Беше само секс” се чува от женски усти без сянка от притеснение, угризение и дори не се приема като нещо дръзко. Нищо че само преди 50-тина години беше изключително обидно, ако тя чуе такива думи от партньора си.

Но отношението към парите в двойката все още е нещо, чието обсъждане поражда много по-голямо напрежение по отношение на качеството на любовта им, отколкото някоя и друга изневяра или флирт. Затова има и толкова свян. И неудобство. Често и гняв, дълбоко потискан. И у двете страни.

Неслучайно Уди Алън е напипал точно тази деликатна струна в най-новия си филм “Син Жасмин” (изписвам Жасмин с главна буква, защото преводът на български е принципно некоректен). И неслучайно феновете му са леко разочаровани от тази повърхностна интерпретация на “Трамвай “Желание”, в която не е останало нищо от харизматичния образ на поетичното създание с богата душевност Бланш Дюбоа.

Нейната “наследничка” е само една неграмотна финансово и емоционално жена, съпруга на борсов мошеник, която поддържа с алкохол и антидепресанти илюзията си за житейски успех, постигнат чрез брак с богаташ. И когато научава за изневерите му, единственият ѝ ход е да го съсипе финансово, завличайки себе си и всички наоколо. Вече дори няма нужда от герой като Стенли Ковалски – жертвите му са автоматизирали саморазрушението си. Включително с любезната помощ на антидепресантите.

От тази гледна точка – като снимка на онова, в което се е превърнало обществото и неговите ценности във взаимоотношенията, филмът на Уди Алън може да се окаже удивително добър, докато продължава да не ни харесва. Грешката е вярна – не трябва да ни харесва (независимо колко е добра Кейт Бланшет, нищо че не е Бланш Дюбоа).

Освен това, е вярно, че сексът и парите са взаимно свързани – те са материализираща субстанция на тази планета. В астрологията и двете се намират в първи дом. В системата на чакрите, отговарят на първа и втора чакра – тези, които са най-близо до земята. Образно казано, за да “заземим” и материализираме идеите и любовта си, за да създадем децата си, те трябва да преминат през тази енергия, за да получат материална структура. Да създадат основа, да пуснат корен.

Или, преведено на езика на свалката в бар, когато желанието е налице, следва въпросът: “У нас или у вас?”. У нас или у вас трябва да има база, на която да се стъпи (полегне), за да се посее семето на едни отношения. Оттам насетне, какви ще бъдат те, независимо дали са започнали в бар или по-благочестиво, не зависи чак толкова от любовта, нито от страстта, нито от духовните убеждения и предубеждения, колкото от културата на двамата. Както емоционалната, така и финансовата.

Финансовата съвместимост е не по-маловажна от всичко останало, особено когато говорим за връзка с бъдеще. И първият фактор винаги е семейната и социална среда, от която произлизат двамата. 

Дори когато сме имали някакви несъгласия с финансовия манталитет и култура на родителите ни, това са навици, които дълбоко се просмукват в нас. Като в “Йожени Гранде” на Балзак, където се разказва точно за това как навикът на “мизерията” е завещанието, което бащата оставя на дъщеря си. И неслучайно този навик обрича на провал любовния ѝ живот.

Скъперничеството по отношение на парите е точно толкова и емоционално скъперничество.

Както впрочем и неговата полярност – разхищението. Пилеенето на пари и пилеенето на емоции също са еквивалентни. Днес ги има, утре ги няма. А при скъперничеството, доминиращ е страхът от загуба. Има ги – и емоциите, и парите, но ужасът, че ако видят “бял свят”, ще бъдат “използвани” и “изгубени”, държи този тип хора в постоянно ниво на неосъщественост. Идеите, мечтите, любовта остават утопия, предварително посечена от прекомерна предпазливост.

И когато се срещаме и се влюбваме един в друг, тези навици, възпитани у нас от собственото ни семейство, веднага намират начин да гласуват “за” или “против” увлечението на сърцето ни.

Могат да бъдат пренебрегнати, разбира се. Но в краткосрочен, а не в дългосрочен план. Ако има големи разминавания между двамата по отношение на това как трябва да се харчат парите на двойката и за какво, рано или късно, любовта ще даде на късо.

Ще продължа тази тема и в следващи текстове, защото съм виждала много повече разбити или неслучили се двойки поради тази несъвместимост, отколкото по причини, свързани с емоциите им един към друг.

И съм убедена, че по тази тема трябва да се говори. Много. Честно. Искрено. И с любов.