Имам си едно житейско правило – никога да не се карам с най-добра приятелка заради мъж.

Някак си не ми го побира акълът, че с момичето, с което всяка петък вечер пием вино, говорим си за живота и ни свързват толкова много неща, ще се хванем за косите заради индивид от мъжки пол.

Тези дни обаче се натъкнах на поне няколко телевизионни сюжета, които ми припомниха, че животът често се случва извън правилата, които сме си създали, и че явлението „две приятелки се карат заради мъж“ явно е доста срещано.

Не можех да не се запитам: „Добре, де, ами ако все пак се случи? Ако се влюбиш в мъжа на приятелката ти, какво правим?“ Позволяваме ли да стигнем дотам изобщо, или рано-рано слагаме юзди на сърцето и строго го подръпваме всеки път, когато залитне в неправилната посока?

Казват, че любовта се случва за части от минутата. За същото време, под въздействие на някаква първосигнална тръпка, можеш да изхвърлиш години вярно приятелство на боклука. Без дори да разбереш.

Връзка, калена в безкрайните нощни разговори и изпитите бутилки вино. Време, в което ти и приятелката ти сте плакали заедно, смели сте се заедно, пазили сте си гърба и не веднъж сте спасявали задниците си. И когато любовта все още я е нямало, именно тя, приятелката ти, е била твоята крепост. А крепостите, както знаем, се строят трудно, но се срутват с лекотата на пясъчен замък.

Има неща, които категорично трябва да стоят в графа „Забранено“. Да предадеш приятел заради увлечение, секс или просто заради „Еми, не можах да устоя“ е едно от тях.

Приятел, превърнат в конкурент, е най-безвъзвратната загуба, а приятелство, мутирало в любовен триъгълник – най-тъжната, грозна и недостойна гледка. И не, оправдания от рода на „Ама тя, любовта не пита“ не се приемат. Те са единствено безхарактерни шикалкавения. Не отричам сърдечните отклонения. Просто вярвам, че има ситуации, в които характерът трябва да бъде по-силен от нагона. Да, може да се увлечеш по мъжа на приятелката ти.

Може да признаеш, че благодорно й завиждаш и тайничко мечтаеш един ден да срещнеш някого като него. Но всичко трябва да спре дотук. Дори мъжът отсреща да ти дава поощрителни сигнали и дори той да бъде активната страна /поведение, което би направило ситуацията още по-нетърпима, защото знаеш, че приятелката ти не заслужава такъв мъж/.

Стигнеш ли до табелата „Забранена територия“, спираш и не прекрачваш напред. От уважение към самия теб, към другия, към времето, което сте прекарали заедно, към принципите, които имаш и които именно ни определят като хора.

Без значение мъжко или женско, приятелството е скъпо. И то никога не трябва да бъде за сметка на любовта. Защото любовта се намира трудно, но приятелите за цял живот – още по-трудно.

*Статията е вдъхновена от сюжетна линия в сериала "Моята карма", споделяме последния му епизод с вас във видеото горе.

Припомнете си:

Ако любовта не се случва, означава ли това, че не я искаме достатъчно

Ако аз съм умна, а ти не – тогава накъде?

Да си ожулим колената преди да ожулим сърцата си

Стара ли съм вече?

"Щастието не е приложение, което да свалиш на телефона си"

Невинен, докато любовта ви раздели