Прочетох в някакво съвременно изследване, че преди да намерят мъжа на живота си, повечето жени са излизали едновременно с двама.

Дали съм открила мъжа на живота си, най-вероятно ще мога да кажа на внуците си, но това изследване определено ми върна мили спомени. Най-веселите истории от младостта ми са били свързани със ситуации, в които се влюбвах в двама, най-малко, едновременно.

Много е хубаво, защото животът ти става един такъв пъстър и вътрешната интрига, за която само ти си знаеш, те гъделичка толкова приятно, че въобще не издребняваш по отношение на онези мъжки неща, в които иначе се вторачваме и само ни изнервят.

Спомням си обаче и един сън от онези години, който беше истински кошмар - трябваше да давам пресконференция на всички мъже, които обичах едновременно и да им отговоря на въпросите "Защо" и "Как така?". Не се стигна до това да давам отговори, събудих се навреме. Е, вече нямам проблем да дам пресконференция.

Първа точка от дневния ред:

Защото, момчета, всеки от вас е уникален с нещо много специфично, което на мен ми е безумно интересно. И ме вдъхновява. Представете си само - актьорът, който тази вечер е на сцената специално за мен, докато другото ми гадже, журналистът се впечатлява "този колко яко играе, невероятен", как ме карат да се чувствам най-щастливата жена.

Защото и те се харесват. Може би ако и двамата знаеха, нямаше толкова да се харесват, но от тази позиция мога да видя истината - те се харесват, и аз ги обожавам. Талантливи и уникални хора са. Заради единия ставам културен репортер, заради другия пиша текстове, които много да му се харесат. И така раста професионално. Не от кариеризъм. От чиста проба любов.

Втора точка от дневния ред:

Защото, момчета, извинявам се, но дори когато много съм ви обичала, въобще не сте ми въздействали еротично по еднакъв начин. С някои от вас, направо ми беше трудно. Ей, така, любов е извирала от мен, чудесно ми е било да ви прегръщам, обаче първа чакра не иска да чуе за мъжката ви мощ и това е.

Не можеш да спориш. Може да се насилиш, но в крайна сметка сконфузено се измъкваш, че не знаеш какво ти става. А в същото време, от другия юнак ти потичат соковете, само докато го гледаш как си пали цигара и нямаш никакъв проблем нещата да се случат и прави до стената, ако трябва. Защото положението е спешно. И от извънредна важност.

Тънкият момент тук е, че ако хванеш вълната на извънредното положение, след това и другият е изстрелян в космоса. Е, може и да се зачуди какво точно е успял да направи, че така си полудяла от страст, но при всяко положение ще си припише заслугата, така че няма страшно. Нищо няма да заподозре.

Трета точка от дневния ред:

Защото колкото повече мъже едновременно харесваш в младостта си, толкова по-бързо и качествено се опознаваш. Ще приема, че ви е известен факта, че един за друг сме огледало. Особено, когато се влюбваме. И онова, което харесваме, и онова, което ни вбесява са наши собствени качества. Психиката ни е така устроена, че ако не притежаваме въпросните качества или недостатъци, не можем да ги видим у другия. И дори когато този факт е неосъзнат, влюбването е магията, която ни учи да ги приемем.

И не случайно след това, след този акт на приемане, сякаш се събуждаме и виждаме истинския човек. Този, който няма много общо с нас. В това няма лошо. Това означава, че сме приключили с един етап от акта на познание и приемане на себе си. Онова, което харесваме у другия, ни стимулира да го развием у себе си, а нещата, за които първоначално беснеем, но в крайна сметка обгръщаме с любов или безразличие, за да не ни дразнят много, са само и единствено наши кривици.

И именно затова тези прекрасни момчета, в които се влюбваме в младостта си (колкото повече, толкова повече), помагат да намерим път към собствената си цялост.

В този ред на мисли, резултатите от онова изследване имат известно основание. Нищо против да извървиш пътя си и само с един човек, но това поведение по принцип не е типично за един много голям период от човешката история.

Патриархатът не устиска много, ако гледаме на нещата глобално. Както и да е, мисълта ми беше, че е съвсем нормално да се кротнеш, когато вече имаш яснота коя си, какво харесваш, как точно го харесваш и с какъв партньор би ти било приятно да го споделиш.

Не бих нарекла този мъж, единствената любов, но при всяко положение човекът ще случи на жена, ако е имала шанс да опознае себе си чрез многото любови и да постигне целостта си.

Този материал е специално написан за Edna.bg от Михаела Петрова.