Наскоро се разприказвахме група непознати хора под една публикация в блог на тема: "Доверие преди или след секс?". Първоначално не си дадох труда да прочета текста, а директно казах, че без доверие в себе си, дали е преди или след, все тая...
Преди или след какво? Преди да си се убедил, че човекът, чието присъствие е в състояние да прогони от мисълта ти всяка тревога, да омаловажи всяка спешна задача или което и да е от клишетата, в които си се вкопчила, би могъл да бъде едновременно твоят тип сексуален партньор и най-близкият човек в добро и лошо?

Или след като си прекарал много приятни часове в споделени изживявания и изграждане на доверие, но без да преминавате границата, при която ръката сама пропълзява в боксерките, изведнъж се окаже, че шансът да продължите общия си път е да се заглеждате сладострастно в някой друг и после да ползвате въображението си, за да запазите статуквото на постигнатото "доверие" и под завивките?

Позната ми е тезата, че ако опознаеш партньора добре, преди да правиш секс с него, ще можеш да прецениш дали си струва въобще да стигаш до там. Което в случая беше горе-долу и концепцията в текста. Защо обаче подсъзнанието и самото естество на природата ни толкова се подценява, когато взимаме важните решения, свързани с партньорството, никога не разбрах.

Е, добре де, ... малко го играя недоразбрала. Знам, че е заради прекомерната женска нужда от илюзията за сигурност. Знаете за онзи древен инстинкт у нас да търсим стабилния мъж, за да може да се грижи за нас и поколението в периода, в който не може да се грижим сами за себе си. Този инстинкт си съществува. И никога няма да ми хрумне да го подценя или иронизирам. Особено когато на този свят са се появили малките чаровни създания, на които наистина им е много важно да чувстват, че между мама и татко има любов. Но същевременно знам, а и вие би трябвало да сте наясно, че в това уравнение думата "сигурност" не е равна на "любов".

Хайде да спрем да търсим "вечната любов" и "вечния двигател", а? Знаете ли колко рязко ще ви олекне? Любовта се генерира от страстта. И при това циклично. Да, като месечния цикъл, като сезоните в природата... Дори и там, където все е лято, има дълги дъждовни сезони или толкова прекомерна жега, че не се живее. Това е единственият принцип и на "вечният двигател" и "на вечната любов" – редуване на различни състояния, различни проявления, опитност, изживявания, потребности, нагласи, настроения.

Ако въобще има нещо, което притежава гаранционна карта с безкраен срок, то това е цикълът "живот – смърт – живот". Ето затова твърдя, че въобще не ги разбирам онези, които търсят постоянна сигурност в партньорството, че и ръководство кога да подпечатат този договор със сексуалния контакт. Далеч по-ефикасно е да се играе на сигурно. Знам, че алтернативата, която предлагам, на пръв поглед изглежда парадокс. Но не е. Във всяко уравнение, в което участва някой друг, единственото известно, до което можем да имаме достъп, сме самите ние.

Мисълта ми е, че ако си дадеш труда да опознаеш себе си, поне малко от малко, винаги ще знаеш кога и в каква житейска ситуация ще предпочетеш секса "преди" всякакви последващи споразумения и кога "след" като адвокатите ви са одобрили предбрачния договор. Защото в тази работа, дори да е "след", ако няма добри адвокати, човек никога не знае докъде ще я докара. В някакъв момент все ще започне да не разбира какво точно се случва във връзката му и най-много да я кръсти с онзи термин от семейните статуси в социалната мрежа "сложно е".

Сексът е в единство с любовта, когато си готов да си преподредиш живота заради това, а просто секс – когато не искаш да напуснеш подредения си живот. И в този ред на мисли, определено смятам, че "просто секс" има много повече в онези отношения, които се водят "сигурни", отколкото в някоя и друга избухнала внезапно страст. Природата на самата страст е такава, че винаги ще те подпали да се вземеш в ръце и нещо да преподредиш. Най-малко – гардероба. Но покрай него – и скелетите в гардероба също.

Така че, какво толкова му се плашите на секса преди обвързването? Ще поразчисти малко, ще отмие застоялите води и емоции... супер е. Любовта и без друго не обича да се настанява на "мръсно".

Затова и когато моите приятелки започнат да копнеят за нова любов, все им казвам – започвай да правиш секс. Разчисти терена, подреди си къщичката, пък тогава... той ще дойде. И няма да се питаш кога да го направиш – то ще си бъде в точното време. Само една ми се е вързала досега. И никак не съжалява. Напротив, гнездото, което сви, е от добрите – на зрял човек със зрели емоции и съвсем наясно както с уязвимостта, така и със силата си.