Михаела Петрова
Жените обичат да знаят как другите жени постигат онова, което постигат.
Неслучайно готварските им бележници са пълни с „Кекса на Вили, тортата на Нели, баницата на Стефка, грис халва по рецепта на Мария...“. Следват рецептите за отслабване: „диетата на Даниела, процедурите на Ели, терапията на Деси...“
Същото любопитство имаме и за интимния си живот, но това не винаги е толкова лесно за споделяне, защото онова, което се вижда отвън като хубава връзка, има своите тайни отвътре. И още по-често, това са тайни и за нас самите. Онова, което си мислят хората за жените, които така и не избират да съжителстват във връзка, също не е онова, което се вижда отвън.
Истината е, че жените не си споделят толкова откровено какви любовници и майки са. Дори да казват нещо по въпроса, то не винаги е онова, което чувства техният любим или деца. Тя може да има угризения, че не вършее в кухнята като прекрасна нимфа, ухаеща на рози или че съвсем се е улисала в грижите за децата и е забравила да бъде съблазнителна за своя мъж. Но всъщност никога не знае с какво точно ще бъде винаги привлекателна за него дори и с рошава коса и пълен умивалник с мръсните чинии.
Скоро бях на женски ритрийт, в който за четири дни проигравахме основните женски архетипи. В съчетание с йога, здравословна храна, къпане в много студената вода в реката, посрещане на слънцето, бране на билки, аюрведически масажи, медитации и други приятни женски благини. И дори жена като мен, която се е самонаблюдавала, изучавала, преосмисляла и преоткривала години наред, откри че има много неща, които не съм подозирала за себе си.
Така се случи с архетипа на домакинята. Бях убедена, че е чужд на същността ми. Независимо, че когато се случи да сготвя, се справям чудесно, независимо, че ми е приятно да създавам някакви кътчета в дома си, които наричам „мои“ и се дразня на пълни пепелници. Това не го броя. Приела съм го като част от моя lifestyle пакет, но толкова. Дори си мислех, не без известно облекчение, че този женски архетип някак ми се е разминал.
В живота си съм привличала мъже, които първи стават и правят кафето, умеят да правят палачинки през уикенда, да кулинарстват дори да разполагат само с един котлон, а когато пазаруваме ми казват: „Не се занимавай с несвойствени неща, ако обичаш, разглеждай си и остави количката на мен“.
В изследователската си работа, свързана с написването на двете ми книги, жената-домакиня почти не присъства. Всъщност има я, но въобще не я бях разпознала. Може би по тази причина не съм се задълбочавала достатъчно и в изследване и наблюдение на всичко останало, което този архетип съдържа в себе си. Нещо повече – покрай обвивката, проявяваща се като обичайно действие, съм пропуснала да отчета сърцевината.
А сърцевината е повече от прекрасна. Това е жената, която създава пространството за проявление на новия живот. Нейният силен творчески фокус създава визията за дома на нейните деца. Това привлича и мъжа, притежаващ качествата да го материализира.
И точно като самата природа, която е във вечно движение, тя продължава да ражда идеи и да създава, храни мъжа си и децата, които създава. Не само със закуска, обеди и вечеря, а със своята творческа енергия.
Никога не спира да създава мислоформи за своето творение и дори когато чисти, се самопречиства, за да отвори ново пространство. За новите мебели, които днес следобед е видяла в магазина и просто е усетила, че това е, което трябва да промени в дома сега. Така изглежда отстрани – прекалено материално. Сякаш тя иска, иска, не може да спре, то няма край, тази жена иска да си разори мъжа и да му изхвърли любимия фотьойл. Не, съвсем не. Дълбоко в себе си тя усеща, че някъде в нейното пространство има застояла вода като в блато. И както би направила всяка природна стихия, чиито път за свободно движение е препречен, е способна да устрои земетресение, само и само да освободи и създаде ново проявление на своя стремеж към красота, уют и мир.
Тя храни, за да бъдат всички здрави, да не мислят за оцеляването, а да излязат навън, в света и да процъфтяват, подхранвани от енергията, която им е дала. Тя чисти, за да не остава никакъв боклук от вчера – нито в кофата, нито във взаимоотношенията. И има чувството, че всичко е наред, когато сложи чистата покривка. С годините и навикът да изразява само действието, без да влага същността, енергията й намалява, по сервизите полепва прах, боклукът започва да се трупа, хората, които населяват пространството й, стават недоволни, раздразнителни, нездрави. Ако го прави механично, нищичко не става. Единственият начин всички тези безкрайно повтарящи се действия да не тежат, е техният reload.
Дори да не харесвате особено майките си или пък свекървите, естественият цикъл е когато станем майки и приемем чуждото дете за свой съпруг, да поискаме благословия от жената, която ни е предала щафетата. Знам, че не е лесно. Даже си е много трудно. Ако вземете, че го направите и жената няма осъзнаване за тази същност, а супер много й е писнало от целия този цирк: „да слугува на всички и те все да са неблагодарни“, може да ви погледне лошо и да пита: „Ти откачи ли?“. Ако ти е майка да каже: „Кой ти пълни главата с тия бръмбъри?“, ако е свекърва, да намери начин да убеди сина си: „Не се жени за тази, тя е луда“.
Но трикът и добрата новина е, че въобще не е нужно да заставате директно пред жената, която освен, че е носител на архетипа, който трябва да бъде предаден нататък, със сигурност има свое его, индивидуалност, убежедения, които не предполагат да й кажете лице в лице: „Моля те, дай ми твоята благословия и ми предай архетипа на вечната майка. Благодаря ти, приемам твоята благословия“.
Точно така – предлагам ви да си вземете енергията и благословията и въобще да не се занимавате с ничие его. Този архетип се възражда на принципа „Предай нататък“ и не е собственост на ничия конкретна майка и свекърва. Те го ползват както могат при нужда – за да създадат дом, семейство и да ни отгледат.
Естественият женски цикъл има нужда да го разтовари от един момент нататък. Така че ще извършите благородно дело да го смъкнете от техните плещи, ако осъзнато си вземете изконното право да продължите жизнения цикъл на извечната майчина енергия. Вече има много практики и ритуали, семейни констелации и други начини да го направите без да изживявате челен сблъсък с човешки индивидуалности.
Каквото вече сте си взели, ваше си е. От тук нататък имате единствената отговорност да осъзнавате тази божествена същност у себе си, да не я разпилявате в глупости и да знаете, че тя не се проявава само в готвене, чистене, пазаруване и преподреждане на мебелите. Изразява се много повече и по-чисто в изслушване и приемане, в невидима грижа и подкрепа. Не сте ли забелязали, че всички хора, особено мъжете и децата ни, добиват сила, когато почувстват, че някой ги чува и не ги осъжда или критикува постоянно. Това нещо хората наричат „Чувствам, че тя ме разбира. Значи мога да действам“.
А ето това – самата същност, с приятна изненада установих, че винаги съм съдържала и изразявала. И дори не го смятах за бог знае какво качество. Което означава, че моята майка ми го е предала. Проблемът, че не съм го осъзнавала като дар, си е чисто мой. Информацията, която получих, из основи промени личната ми гледна точка.
И много се радвам да ви кажа, че Аз съм прекрасна домакиня, но без ДДС. Без добавената стойност на ежедневното чистене и готвене, което да ме накара да забравя същността. Сега като го знам, може пък да се развихря. С жените никога не се знае.
Такава е тя – домакинята, майката: създава пространство на любов, приемане и сила, в което нейният партньор и нейните деца материализират красивия свят, който тя си е заредила и подхранва със своята мисъл – форма и благословия.
Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:
Деца на времето си – новите семейства, индивиди и оргазми дори
Семейство, в което всичко е наред
Любов моя, моля те, не прави всичко за мен
Кога ще дойдат добри времена и за нас
