Астролозите казват, че в момента – от 12 август до 5 септември, Венера прави транзит в Лъв, знака на любовта. Най-общо казано, това означавало, че ще чувстваме засилено внимание към тези, които харесваме, че ще ни привличат нови партньорства или ще бъдем по-готови да изоставим отношения, които вече не ни носят тръпката, която наричаме "любов".

За мен, не-астролога, това означава, че този период е хубав, за да освободим страховете си по отношение на емоциите. Не знам много за планетите, но доколкото имам обща култура, по отношение на взаимоотношенията ни и влиянието на небесните тела, Сатурн е "лошото ченге", а Венера – "доброто".

Сатурн умее да вади на показ кирливите ни ризи, Венера ни дава оня препарат за почистване на петна без следа. В този смисъл, и двете "ченгета" на нашата емоционална култура са много готини и си подават топката. Съвсем като в реклама - когато се появи едното, бърчим носле и се чувстваме направо съсипани и "безпомощни", когато се появи решението – първоначално сме малко недоверчиви, но после ахваме от чудото на изчезналата кир от бялата ни риза.

Сега ще затворя вратата на символиката на планетите, за да не объркам нещо, което според астролозите няма да е "точно така". И ще се впусна в познатите води на наблюдателя, който се придвижва през житейските възможности с осъзнаването, че няма роля, която да не е "о’кей". Стига да осъзнаваш, че е роля, благодарение на която еволюираш или регресираш чрез избора на отношение към това, което ти се случва. 

Лошото ченге в емоционалния ни свят обича да разваля хубавите ни моменти, като изважда у нас реакции на ревност, на несигурност, на съмнение, на страх да си признаем чувствата, защото могат да бъдат отхвърлени. В едни по-напреднали години от житейската ни пътека, чувствата се прикриват и когато рискуваме да застрашат брака или стабилната ни връзка. А се случва. Винаги се случва да ти харесва и някой друг.

Дори и най-убедено моногамните хора, просто харесват и обичат да общуват, да се смеят, да споделят свои хобита и вкусове не само с половинката си. Да признаят, че харесват някого, може да доведе до голям конфуз. И всички замесени могат да се почувстват някак неловко, независимо колко са наясно, че нищо фатално не може да се случи.

Става фатално само, ако мнителността и страховете надделеят. Включително и ако прекалено дълго не си признаваме, че са част от нас. Тогава започват да миришат, да смърдят като отдавна непрана риза.

Доброто ченге неутрализира полето, минирано от нашите слабости и комплекси, не като се прави, че не ги вижда, а като не ги преувеличава. Като дава шанс и на силните ни страни да се проявят.

Все едно казва на всички тези уязвими същности у нас: "Виждам ви, признавам вашето право на съществуване. Сега и вие признайте правото на съществуване на толерантността, на морала ми, на удоволствието ми от близостта, на това, че ми е приятно да се грижа за някой друг, на сексуалността ми, на моя разум, на любовта ми към романтиката, на чувството ми за естетика и красота, на уюта, който умея да създавам, на стабилността ми като партньор, на умението ми да бъда приятел на най-близкия си човек, на верността ми, на майчинските ми качества, на способността ми да карам всеки да се чувства много специален, на лоялността ми, на игривостта и смеха ми"... списъкът може да стане точно толкова дълъг, колкото му позволим да бъде.

И колкото по-дълъг става, точно толкова уязвимите ни качества се отпускат и правят място на готините. И на тях им е приятно да бъдат обичани, а не напъждани, хулени, обиждани от човешката същност, която обитават.

Тъй като психиката ни има способността да се саморегулира, това става и автоматично. Обикновено, това са случаите, в които сме имали страстна връзка с някого, раздяла и след като е минало достатъчно време, за да преодолеем неприятното чувство от някаква причина, прекратила отношенията, сме станали много добри приятели.

Но е възможно да отнеме повече време и дори да не се стига до драматични раздели, ако навреме се усетим, че на повърхността са се показали страховете и са започнали да излъчват своята специфична "миризма" и поведение, което неизбежно отблъсква и нашия възлюбен.

Това е идеалният момент да кажем: "виждам ви, признавам ви, но и вие признайте колко много прекрасни качества притежавам" и подкарвате списъка с всичко онова, което знаете, че ви кара да се усмихнете, когато застанете пред огледалото.  

Романтичната целувка, споделеният поглед на съпричастност, докосването, което предшества възпламеняването на страстта и яйцата на очи за закуска, няма да закъснеят. Усмихнете се първо на себе си – това е доброто ченге на емоциите в нас.