Сигурно няма да те изненада фактът, че често си мисля за теб и в повечето случаи, когато съм навън и ми се случва нещо красиво, вълнуващо или пък съвсем обичайно, ръката ти, която стиска моята, ми липсва ужасно.
Днес слънцето грееше прекрасно. Беше един от онези дни, в които можеш почти да помиришеш топлината на въздуха, почти можеш да усетиш, че предстои по-хубаво време. Един от онези дни, в които осъзнах, че всичко, което бих искала, е да бъдем двамата и да правим абсолютно безцелни неща, които обаче ни правят щастливи... до края на живота ни.
Ето така разбираш, че е истинско. Когато изведнъж ти се струва, че всичко в този свят си е на мястото. Вече не търсиш, не си изплашен, не се оглеждаш наоколо и не се чудиш дали всичко ще се нареди.
Този човек може да стои точно до теб или да е на другия край на света, но когато си поемеш дъх и си помислиш за него, осъзнаваш само едно - единственото нещо, което сякаш има смисъл, е този човек да бъде твой.
Радвам се, че се намираме под едно небе, че едни и същи морски вълни могат да галят краката ни, че Луната свети нощем и за двама ни, че сме тук и се радваме на едно и също слънце. Но съм най-щастлива от факта, че мога да държа ръката ти, че мога да бъда твоя.
Хората обичат да си правят планове и да имат ясна представа за бъдещето си - аз също бях сред тях, но сега нещата са различни. Понякога животът просто се случва, любовта просто се случва. Особено, когато не я търсиш. Дори точно тогава.
Има толкова неща на тази земя, които не можем да разберем, които не можеш да предвидим или да планираме.
Но да те обичам - това е единственият план, който със сигурност имам.
Прочетете още:
- Това е мъжът, който си заслужава да чакаш
- Скъпа, преди да пораснеш, трябва да се влюбиш 3 пъти...
- Любовта е най-сладката болка на този свят
