„Когато приех да бъда майка на себе си, започнах да преживявам женската си същност. И това промени изцяло отношението ми към жените“ – разказа ни програмистът, за когото ви разказвам вече в трети текст.

В началото му било трудно. Плашел се как го връхлитали парадоксални и несвързани една с друга емоции, но с дисциплина да твори всеки ден, постепенно се оставил и свикнал. Фактът, че буквално се задължавал от тъмни зори да търси и наблюдава красотата пробудил в него майчински инстинкт.

Първоначално бил в лек шок. Това усещане го задължавало да направи нещо, за да се погрижи тази красота да процъфтява. Нещо като Малкия принц с неговата роза. Искало му се хем да цъфти, хем да й сложи похлупак, за да я защити. Започнал да се просълзява от красотата. Почувствал се много загрижен за самия себе си. Дали е добре облечен, дали не са му мокри краката, дали се е нахранил с полезни неща.

Каза ни: „Не ги съдете строго мъжете, когато не могат да покажат чувствата си, защото ви се кълна, че ако един обикновен мъж трябва да изживее всички емоции, които преминават през една обикновена жена в рамките на един ден, той ще умре за 3 минути. Инфарктът му е гарантиран“.

Много се смяхме. Сетих се за всички случаи, в които бащите учат децата на онези неща, от които майките се страхуват. Да скачат от високи места, да се спускат по стръмни писти, да карат колела, мотори. В такива случаи майките обикновено „не могат да гледат“. Ако имат доверие на бащата, просто му дават детето, обръщат гръб и се молят всичко да е наред.

Това не е защото са паникьорки. А защото докато гледат малкото създание как скача от високо, през емоциите им преминават всички възможни страхове във вълнуващ синхрон с радостта, че детето е щастливо. Това се случва в един и същ момент. Смесено е и се върти на центрофуга като в блендер.

Женският емоционален софтуер може да поеме „този ужас“ без системата й да блокира. И тя знае как и кога да не си го причинява. При мъжът тези емоции не преминават по този начин. Не защото е безчувствен, а защото е устроен по друг начин, което прави възможно да предаде и увереност на детето, че остава в сигурни ръце, когато полети.

Спирам се на архетипите „мъж“ и „жена“, защото те са съществена част от програмите, закодирани в нас като човешки същества. И е невъзможно да препрограмираш каквото и да било, ако не знаеш значението на цифрите: 0 за женска енергия, 1 – за мъжка.

През нулата може да премине всичко. Единицата е ясен и стабилен фокус, след направен избор. В този смисъл е съвсем логично в местната легенда (софтуер) за сътворението на света Адам да е пръв. Просто не е създаден само от мъжка енергия. Но както и да е.

В случая важното е, че нашият програмист преформатирал първо усещанията си за „мама и татко“ като започнал да се държи със себе си все едно сам си е майка и баща. Онова, което правел вътрешният му баща също било много различно от онова, с което свързвал биологичния си родител. Вътрешният го научил да цени труда си. Буквално – успешно да презентира и продава онова, което започнал да създава чрез все по-разгръщащия се творчески заряд у него.

В превод на човешки се нарича „успех в бизнеса“. Каза ни, че преди това е правил отчаяни неща, за да спечили пари, понякога дори на ръба на закона. Но въпреки това, каквото и да правел, все се прецаквал. Постоянно му била виновна системата и много се агресирал. Или пиел. Нито можел да е овца с овцете, нито вълк с вълците. При едните бил като черната овца, при другите – като дръгливо псе.

Захранен от грижата и любовта на вътрешната майка, вътрешният му баща се събудил и му дал сила. И към нея бил дисциплиниран. Усетел ли предишната слабост, разсейвал ситуацията с някой весел каламбур. Така открил, че препятствията те учат на чувство за хумор. Наблюдавал как това му помагало да не се взима насериозно, да отпуска участниците в сделката и автоматично да станеш харизматичен.

Напълно достатъчно, за да влезеш в силата си. Пред харизматичните хора всички клякат. Става тяхното. Колкото по-небрежно чаровни са, толкова по-сигурно получават каквото искат. После ти остава само дисциплината да не отстъпваш от извоюваната позиция, заплащане или там каквото отстояваш.

Докато го слушах, си мислех... дали наистина го е направил точно както ни го разказва, няма никакво значение. Важното е друго – напоследък всички говорят за тази любов към себе си. Включително и аз. Постоянно се дискутира дали това е егоизъм и къде е правилният баланс. Не се бях сещала обаче, че е супер логично да създадеш, да родиш тази любов към себе си като „създадеш програма на твои вътрешни майка и баща“.

Дали децата сами си избират майката и бащата, за да изживеят дадена опитност, също няма значение в момента. Процентно повече хора все още вярват, че „не съм ги избирал аз родителите ми“. Упражнението, което е направил програмиста, обаче прави и двете убеждения незначителни. Ако вече си голям човек, спокойно можеш да благодариш на родителите си единствено за живота, който са ти дали.

Както направил нашия човек. Независимо дали не си окей с тях или много ги обичаш. Привързаността, към родители, които обичаме също е голям капан. Става много силен детския ни навик да приемаме, че „мъжете/жените са си такива“ и много удобно да се самоубеждаваш, че дори да не се чувстваш винаги комфортно от живота си, е нормално „да се превърнеш в майка си“ и „да се омъжиш за баща си“.

От своя страна, хората, които имат някакъв свой конфликт с модела на родителите си, се опитват да го избегнат и да правят нарочно нещо коренно различно. Но то най-вероятно не ги увлетворява. Именно затова, и в цялото многообразие от чувствата ни към родителите, е много важно в един момент да се отдръпнем и да станем създатели на самите себе си.

Трябваше ми време да преработя, осмисля и почувствам тази информация. Да прегледам файловете, които бъгват системата на личните ми партньорства заради всеотдайната любов на моите родители към мен. И все повече харесвам идеята да създам свои вътрешни майка и баща.

А колкото до програмиста: след като препрограмирал собственото си родителство и се сдобил с любов и уважение към себе си, някак неусетно, с почти непосилна лекота, успял да стане и родител на дете. Това, което сподели за препрограмирането на взаимоотношенията си, също е забавно.

Какво е то, ще разберете, веднага след рекламите :)