Михаела Петрова
„Може би трябва да сменя отношението си към мъжете”
„Може би трябва да сменя отношението към себе си”
„Как да коригирам външността си, поведението си, да си затворя голямата уста, да успея да кажа какво мисля без да се притеснявам, че ще нараня някого...” – кой не си е задавал тези въпроси в разнообразни нюанси. Според характера си.
Много често те не са въпроси като в обява на курс за самоусъвършенстване. Обикновено са придружени с твърдо „трябва”. Колкото повече си казваме: „Е, нещата ще се оправят от само себе си” или „Важното е да ме приемат такава, каквато съм”, толкова повече нещата не се подреждат както ни се иска.
Ще чувате различни неща. Някои ще ви предлагат леки терапии – медитации, йога, техники за вътрешен баланс. Други действат с тежката артилерия – изкушават ви с техники за промяна, при които понякога правите неща, които преди никога не бихте свързали със себе си. В началото присъства ентусиазма, наречен „Ехааа, мога го, ура”.
Но при трайна корекция на поведението, се чувствате все по-неуютно в новата си роля. Установявате, че не сте „разгърнати”, както ви го обясняваха, а „изместени”. От центъра си. Ефектът е подобен на „късмета на начинаещия” в хазарта. Тръгва добре, радвате се, че печелите. Но заиграете ли се, загубата е неизбежна.
В света на вътрешната ни психика, хазартното поведение не върши никаква работа, защото емоциите ни не функционират според закона на вероятностите. Чувствата, които отглеждаме у себе си, имат нужда от време, за да създадат среда, в която могат да цъфтят. Затова е важно, хем да надзъртаме в „учебника”, хем да не го следваме буквално. Вътре в нас има неща, които не търпят корекции.
Трябваше да си направя очила. Диоптъра ми е сложен за фиксиране по учебник. Обикновено измъчвам лекарите доста, докато кажа: „това мога да го приема. В момента”. Казах, че не приемам корекция за астигматизъм, но тя опитваше до край. Постигна нейното в един момент. Но не за дълго. Помоли ме да стана и да се разходя. Случи се нещо много странно. Залитнах. Усетих се нестабилна. Когато се ослушах вътре в себе си, за да разбера какво се случва, усетих, че се наруши баланса между ляво и дясно.
Сякаш станах много силна и пълна с енергия в дясната си половина, а лявата се сви, посърна, сякаш стана маловажна. „Трябва ли да свиквам с това?” – попитах лекарката. „Мозъкът ще си нагласи ли баланса по тази корекция?”. „Възможно е – отвърна тя. Но няма нужда” – и махна стъклото с корекцията за астигматизъм, която беше напълно правилна по учебник.
Олекна ми. Балансът се възвърна на мига.
Мисля си, че това важи за всичко. Понякога най-правилният начин, не е добър за теб. Може да си изкривен нарочно. За да паснеш идеално на калъпа за местото си. И това не се отнася само за очила. С пълна сила е валидно за нашите взаимоотношения.
Много често „треските ни за дялкане” прилягат перфектно към несъвършената форма на нечий друг характер. Към някого, с когото се чувстваме щастливи. Не задължително глуповато щастливи, а в хармония.
Друг път не прилягат на никого. Или се скачват само за малко – като сателит с космическа станция за ротация на екипажа. И после се откачват. В такива случаи никой няма право да диагностицира глупости от сорта на „страх от обвързване”, „неспособност да живееш с друг човек” и цялото „тра-ла-ла”, което се съпътства от подобни избори. Ако това е същността ти, хармонията не се нарушава нито при скачване с някой друг, нито при откачване. Има леко сътресение от центробежната сила, но толкова.
Да си в хармония е като да виждаш добре, без да мислиш дали „виждаш”, без въобще да се напрагаш. Не е чувство. А себеусещане, което не се налага да регистрираме. Понякога се налагат леки корекции, затягане на някой винт. Тук-таме филър, боя за коса, маникюр и добър козметик, но истината е, че за да излезеш плавно от прословутата „зона на комфрот”, трябва да не натягаш границите й силово. С разнообразни „трябва”.
Много важно е да сме грамотни за всички възможности, които могат да се появят в живота ни и да ни сварят неподготвени. Но също така е важно, когато дойдат на падеж, да спрем за миг, да почувстваме къде е вътрешната ни точка на баланс и с нежност и любов към себе си да направим онова, което ни отива. Онова, което ни кара да се почувстваме добре. Без никаква остатъчна полюсна емоция. Без никаква необходимост да се себепреодоляваме и вършим героизъм.
Бъдете добре!
