Михаела Петрова
Въобще не очаквах, че разказът ми в социалните мрежи как разглеждам разни имоти на западния бряг в Америка от порядъка на 3-4 милиона и ги преценявам дали ми харесват за живеене, ще предизвика толкова смях, лайкове и сърца.
Вероятно причината са тези думи, които явно никой не е очаквал от мен: „Днешната къща за 3 850 000 $ много ми допадна. Изобщо, забелязала съм, че имотите над три милиона не са „моите”. Има нещо в тях, което ми е предозирано. Тези около три – три и половина обаче имат стил, който ми допада. И имат читави, функционални, а не префърцунени кухни, в които ако падне капка, дизайнът им отива на кино. Пиша всичко това, за да споделя, че си знам цената. И верандата, и кухнята, и киносалона, и дрешника, и спалнята, и прозорците, и гледката. Та, така”.
Първите срещи – причината да сме заедно
И тъй като наистина се учудих на ефекта от тези думи, ще споделя още интересни неща, които не знам защо съм си мислела, че са нормални и повечето хора ги правят. Е, сетих се, че не всички „ги правят”, но извинете ме, постоянно забравям.
Онова усещане, че „си знаеш цената” не е свързано само с интелектуален багаж, с талант, с качества на сърцето.
И не е „материалистично” в онзи грубия смисъл на думата „тя е материалистка”. Но е „материално” по дух – способно е да култивира естетика, самоуважение и себепознание. Материализира по смисъла на това да интегрираш у себе си добър вкус, да изследваш какво ти отива и да създаваш у себе си психична нагласа да привличаш качество в своя живот.
Не просто пари, за да имаш ненужни неща. Пари може да спечели всяка т.нар. „кифла” и да продължи да избира кич, кренвирши и пармезан в една кошница, нелепост и грубост в живота си. Това, за което говоря, е качество и финес във всеки един смисъл – на храна, на облекло, на дом, на културни предпочитания, на взаимоотношения.
Това упражнение по материализация важи с пълна сила и за всички, които търсят отговор на въпроса „Кой съм аз?” по т.нар. духовни пътеки – семинари, йога класове, медитации и прочее. Отговорът се материализира чрез изборите, които правиш с любов към себе си.
Практиката е елементарна и може да се прилага всеки ден, на път за вкъщи. Влизате в магазин с качествени стоки и разглеждате. Не, няма нужда да купувате, няма никакво значение дали имате пари само за хляб, домати и сирене. Аз самата често вечерям точно това. С малката разлика, че знам точно кой хляб, кои домати и кое сирене. И съм спобна да отида до три различни магазина, за да са точно тези, които обичам.
Та, за практиката – разглеждате: стоки в качествени магазини, в списания, албуми в книжарниците. В ресторанти и бистра – опитвате. Нека да е едно нещо, но да бъде лично изживяно като вкус. Ако попаднете на разбирач в която и да е сфера – дизайн, архитектура, кулинария, мода – питате и изслушвате. Телевизията не е само политически новини и шоу за масите. Има канали с изключително интересни и любопитни образователни предавания на всякакви теми. Докато тази информация преминава през вас, избирате: това ми допада, това – не.
Ето този сбор от избори, които въобще не е нужно да запомняте, създава вътрешна култура, стил и онова спокойствие и увереност от време на време да кажете – този дом за 3 милиона ми допада, онзи – не. Това не означава, че задължително ще привлечете в живота си такъв дом, но определено ще ви помогне да създадете автентично и стилно ваше пространство дори и в квартира за 250 лв. месечен наем. Това означава чиния и салфетка дори ако се храните на малка масичка в миниатюрна кухня. Означава уважение към себе си. Това означава „да си знаеш цената”.
И най-вече означава, че няма да направите компромис с избора на дълготрайна връзка, която не ви предлага онова, с което вече сте наясно по отношение на себе си. Случвало се е мъже, от които съм била емоционално и сексуално привлечена да не споделят нещата, които харесвам.
Винаги съм си давала сметка, понякога дори с онази болка, която не е точно в сърцето, а някак се разпростира по цялото тяло от осъзнаването на факта, че няма как да ни се получат нещата ако не споделяме lifestyle, за който мога смело да кажа “аз съм това”. Дори страстта да ви подлъже за известен период, времето прекарано в такава несъответстваща на стила ви връзка, ще остави грозни белези на пропилени години.
Случвало ми се е и обратното – да споделяме сходни предпочитания, но да сме тръгнали от различна изходна база, да имаме огромно разминаване в доходите и това да създаде неравновесие и куп недоразумения, които да прекратят връзката. Това пък означава „да си знаеш мястото”. Да имаш реална преценка къде си в този момент и какво ти отива на това ниво в социалната стълбица.
Но като цяло, тези две неща: „да си знаеш цената” и „да си знаеш мястото” , те правят почтен човек. Каква е ползата от това? Луда ли съм, обществото ни е толкова непочтено? – това го чета всеки ден. Ползата е, че „почтеността”, за която говоря е неподатлива на изкушения, на лъжливи обещания и манипулации.
Тази почтеност, за която говоря означава също така, че когато избереш партньор, няма да имаш потребност да търсиш друг, когато страстта поутихне. А ще знаеш точно защо си го избрала и ще поддържаш развитието на тази връзка с отговорност към собствения си начин на живот. Тогава и той ще има стабилността в дома, която да го поощрява да развива себе си. Тогава ще постигате онова, което искате заедно и ако някъде в личната ви история има разминавания, те ще се изглаждат с по-голяма лекота.
Тогава вечерите ще бъдат уютно споделени, а под завивките ще е топло и комфортно.
Аз съм тук, но не за да съсипя живота ти, а за да те въздигна
