От реакциите ви към предишния ми текст разбрах, че повечето не сте съгласни с твърденията, че използването на умалителни имена между партньорите е лицемерие, въпреки изброените причини за това.

Позволявам си един последен пример да докажа твърдението си: ако мъжът до вас хърка непоносимо, защо го събуждате от сладкия му сън и буквално го изпъждате в съседната стая с думите:"Ох, омръзна ми, отивай да спиш в другата стая!"? Не трябва ли да му кажете: "Ей, котенце мое, пак започна да мъркаш. Ела по-близо, че да те гушна и цункам"?

Ще ми се реакциите на жените да бъдат подобни, когато мъжете проглушават ушите им с хъркането си. За съжаление и на двете страни реалността е коренно различна. Обикновено свързваме хъркането само с неприятни емоции, следствие на невъзможността да се наспиваме и отпочиваме.

Споделянето на ежедневието с някой, който има проблем с хъркането, понякога се превръща истинско мъчение. Особено вечер.

Когато някой хърка, веднага му казваме, че има проблем с това. Замисляли ли сте се обаче, че всъщност това е проблем не за хъркащия, а за хората около него?

Не знам за случаи, в които някой, който хърка като дъскорезница, да се събужда заради този неприятен звук и да будува изнервен по цели нощи, на ръба на истерията, заради липсата на нормален сън. Нито съм чувал за хъркащ, който се премества да спи в друга стая за да е по-далече от досадните и повтарящи се звуци, който издава през нощта.

На хъркащия нищо от изброеното не му пречи. Дори има някои ползи. Както когато се събужда в общо спално помещение. Тогава в леглото му е пълно с часовници, телефони, химикали и други предмети, с които останалите в стаята са го замервали с надеждата, че това ще им осигури минутка тишина. Въпреки това, по думите на хъркащите, първоначалното усещане след събуждане е на радост, породена от мисълта, че си обсипан с подаръци.

Нека не съдим толкова това досадно явление. Все пак по вселенските закони никога едно явление няма само една страна. Редно е да потърсим и няколко положителни за случая.

Склонен съм да споделям мнението, че мъжкото хъркане е създадено от природата, за да може жената да не се огорчава прекалено много, когато мъжът ѝ не се прибере да спи вкъщи. Друга гледна точка е, че когато мъжът хърка, половинката му може да се уверява постоянно, че той е до нея през цялата нощ. Така се тушират всички нейни подозрения, че той продължава да води развратен нощен живот с други жени.

Щом имате подобно отношение към проблема, той няма да бъде такъв занапред. Погледнете с други очи на него или по-точно-слушайте го с други уши! Дори ако приятелят ви хърка, ще може да се похвалите на приятелките си, че спите  с мъж, който е като звяр в леглото. Но само вие ще си знаете, че причината той да е такъв, е, защото издава подобни зверски звуци.