Въпреки разочарованията, които е преживял, Бойко Кръстанов споделя, че сега се чувства по-зрял и уверен в себе си както в любовта, така и в професията.„Лидия се казва моята приятелка. Тепърва ще чуваме за нея, тя е актриса", споделя актьорът пред Мон Дьо. 

Ключът към щастието в тяхната връзка, Кръстанов споделя, че е липсата на конфликти – те не са се карали през цялата година откакто са заедно, което самият той смята за огромно постижение и нещо много ценено.

Разочарованията в живота

Пред Мон Дьо той определя тази връзка като „глътка свеж въздух” след много разочарования, още от детските му години. Кръстанов споделя, че сега вече се чувства драстично по-зрял. С приятелката му Лидия са намерили естествено свързване и допълване, което му носи спокойствие и удовлетворение – нещо, което той не е изпитвал в предишни отношения.

От друга страна, той не отрича, че първите му връзки са оставили трайни емоционални следи в него, като подчертава как са му помогнали да развие себе си. „Ако ме беше питал, може би преди година и половина, много щях да говоря на тази тема. Но сега, наистина се чувствам много добре и много щастлив", казва Бойко Кръстанов

От мечта за футболния терен до сцената

Бойко Кръстанов си спомня как като дете е мечтаел да стане футболист, но това не е било лесна битка. Не е бил сред най-добрите, но желанието и усилията му са били неговата водеща сила. И въпреки че се отказва от идеята да стане футболист, Левски е клубът, на който е останал верен и до днес, а любовта към него е наследена от дядо му, с когото е ходил на мачове.

Един от най-силните спомени от детството на Кръстанов е свързан с изоставянето, което изпитал още в ясла. „Не можех да повярвам, че ще ме остави при някакви хора непознати и ще си тръгне. И помня как поглеждам през прозореца на яслата. Как тя се отдалечава по улицата. И бях абсолютно съсипан.” Казва той с усмивка.

Страхът от изоставяне и неуспех го съпътстват и в по-зряла възраст, признава Бойко Кръстанов.

След футбола, той открива киното и по-точно свободата и размахът на режисорската професия.

„Бързо разбрах, че творческата свобода в тази област е силно ограничена”, спомня си той как се е ориентирал към театъра. Споделя, че сега се чувства на мястото си на сцена пред живи хора.

„Някои актьори трудно излизат от роли. По-скоро става като претенция. Ролята е някаква работа, която трябва да се свърши. И като свършиш представлението, спираш да я вършиш”, казва той.

Въпреки че според него суетата не е полезна за професията, той признава, че като по-млад силно се е влияел от това какво мислят хората за него. Бойко Кръстанов открито споделя, че едно от най-добрите му представления на сцената се случват, когато той няма амбиция да блести, да бъде оценен или да се показва.

Кръстанов казва, че не би отказал роля, ако текстът е добър и ако темата му е интересна. „Парадоксът е, че ние, всъщност актьорите, постоянно пресъздаваме други хора и постоянно сме през някаква маска. Аз не мисля, че кой знае колко често съм фалшив”, заключва той.