Миналия път коментирах колко по-леко би било, ако подхождаме към взаимоотношенията си с нагласата "Благодаря, благославям те, пускам те". Нямам илюзии, че когато човек е влюбен, последното нещо на света, което би му се искало да каже, е "пускам те".

И разбирам, че подобно самоотричане е някак прекалено самовзискателно и да го прави човек, без да е проникнат от собствено разбиране за мъдростта на подобно отношение, би му вменило противоречиви и дори отрицателни чувства.

Нещо повече – безотговорните към връзките си хора, биха намерили чудно оправдание за своята безхаберност, а това няма нищо общо с идеята.

Идеята на подобно отношение е да развием по-голяма чувствителност за изживяването си в момента, така нареченото "сега", вместо да се залутаме в очаквания за бъдещето или да реагираме на проекции от миналото.

За яснота, ще го илюстрирам с нещо, което беше споделила с мен приятелка преди години: "Миналата седмица той не ме взе със себе си на море, а сега ме кани на концерт на любимата ми рок-група в Пловдив, може би ще ми предложи да се оженим и е искал да уговори мястото за сватба на морето".

Забелязвате ли, че в този пример има всичко, освен едно – изживяването ѝ в "сега".

Неприятното чувство от миналата седмица е заменено с очакване то да бъде компенсирано. Изживяването ѝ в сега е било по време на приятната вечер, в която той е решил да ѝ каже: "Хайде да ходим на концерт в Пловдив", а тя въобще не го е отчела.

Едно изживяване, завинаги пропуснато, защото тя нито получи предложение за брак, нито той беше ходил на морето, за да ѝ направи романтична сватбена изненада. Нали не е нужно да обяснявам, че и концертът на любимата ѝ група беше леко разочароващ, защото не получи предложение за брак под акомпанимента на соло-китарата на Кърт Хамет от "Металика"?

Двадесет години и две деца по-късно, тя се научи да цени изживяванията си с този мъж, без никога да получи предложение за брак, което сега ѝ изглежда твърде смешно желание на фона на всичко, което беше получила като отношение през годините.

Но определено ѝ отне десетина години, две зачевания, две раждания, при които очакването "може би сега ще ми предложи" не ѝ даваха мира и неизменно добавяха един горчив привкус на всичката радост, която получаваше като плод от тази връзка.

Даже не ми говореше около две години, защото веднъж не издържах и казах: "Приеми, че няма да ти предложи". Сега ѝ е смешно, че заради тази глупост се лиши и от добра приятелка. Въобще от очакванията само губим – изживявания, любими хора, приятели.

И идеята на позитивното мислене не е да имаш нереалистични очаквания, не означава да маскираш болката "той не ме покани на море" с розовите очила "сигурно е уговорил място за сватбата", а точно обратното – да се избавиш от нереалистичните очаквания, като изживяваш пълноценно настоящия момент. А той в 90% от случаите носи чиста радост и удоволствие, особено когато човек е влюбен и се чувства радостен и спокоен в близост и споделяне с любимото си същество или приятел.

Позитивизмът е да го "уловим" – да се усетим, че в момента имаме това красиво изживяване, което анихилира всичко останало и превзема целия ни свят и да позволим да го превземе, докато изживяването се разгръща. Да не "бъдем" мислено в някоя недовършена задача, при детето у дома, в плановете за морето, за обща къща, в някое загнездило се като трън в петата сърдене от миналата седмица...

Майсторството е, когато "уловим" преживяването, което имаме сега, да си кажем мислено: "Благодаря, моля за повече от това изживяване". Не мислите ни сами по себе си привличат изживявания, а емоциите, прикрепени към мислите.

Емоцията е магнитът, който привлича още и още. Мисълта или думата е само иконката, която кликваш, за да се отключи файлът на някаква емоция. Затова е казано да се освобождаваме от мислите или да се стремим към хубави. Но ако вече имаш изживяване на емоция, дори непридружена от конкретна мисъл, на практика разполагаш с целия хард диск, за да я инсталираш у себе си като антивирусна програма.

Думите "Благодаря, моля за повече от това изживяване", когато осъзнаем, че в момента преживяваме нещо, което ни носи радост и любов, слагат в карантина всички троянски коне, "бъгнати" от други мисли и всякакви розови, сиви, сини, лилави, черни, сребристи, зеленикави очаквания и предубеждения, които "спамват" вътрешния ни мир.

Ако идеята за "Благодаря, благославям те, пускам те" ви идва в повече с това "пускане", което знам, никак не ви се иска, бъдете гъвкави и го ползвайте, вместо бутона "delete" за диагностицираните вирусни емоции, вкарани в карантината. За всичко, което искате да утвърдите, може да казвате "Благодаря, моля за повече от това изживяване".

С риск да не ми говорите поне две години, съм длъжна и да ви предупредя, че когато утвърждавате свое емоционално преживяване от своето сега, човекът, който го е "отключил" може да изчезне от живота ви.

Може да остане, но е много вероятно и да изчезне. Важно е да се знае, че с този акт избирате изживяване, а не човек. Сигурното е, че така ще привлечете още ситуации и хора, с които да имате подобно изживяване.

Тогава вече може да се сетите и за версията с "пускането", защото няма нужда да се сърдите на никого, че вие сте избрали да изживявате повече радост, вместо повече драма.