По време на откриването на новия център "Мандала", имаше демонстрация на най-разнообразни практики, които ме окрилиха, че все повече хора са склонни да осмислят себе си по начин, който внася у тях по-голямо разбиране за истинската им същност. Много от тях бяха свързани с музика, с танцуване, със създаване на мандали от цветя, с осъзнаване колко огромно е влиянието на предците ни, за което въобще не си даваме сметка.

И различни начини да менажираме този изключително богат вътрешен живот, който съществува подсъзнателно във всеки един от нас. С всичките му потенциали и ограничения. Но и с все по-ясното разбиране, че всеки проявява една малка част от общото. И по тази причина нищо не е твърде лично, въпреки че, когато дойде твоят ред да го преживееш, то преминава през фокуса на индивидуалната интерпретация. И именно тази интерпретация внася ново разбиране в колективното съзнание. Затова е важно личното ни преживяване да еволюира.

По време на една от тези практики, Деви – йога инструктор, терапевт и една истинска съвременна Богиня, направи интересно съчетание между йога и танц около Мандалата от цветя. Една част от това занимание включваше момент, в който всеки си избира първо познат, с когото да танцува само с допрени длани и поглед в очите, а след това с някой непознат. Общото в двата случая – дали общуваш с познат или непознат беше, че след като сте потанцували заедно, се разделяте с думите: "Благодаря ти. Благославям те. Пускам те."

За първи път правех упражнението с благодарността и освобождаването в тази интерпретация. В основата си това е хавайски метод за справяне с всякакви нехармонични ситуации в живота ни. С неудовлетворяващи и конфликтни отношения, с емоции, които ни носят цялата гама от емоции – притеснение, срам, несигурност, гняв, вина. С болести, агресия, силна негативност, инциденти, които ни карат за закрещим "Защо на мен?". С онези неща, които понякога ни държат будни под завивките и за които казваме – "нещо не мога да спя".

Оригиналната техника се нарича "хоопонопоно" и в общи линии се практикува по следния начин -  когато човек осъзнае, че изпитва негативна емоция към хора и ситуации, трябва да се съсредоточи в себе си максимално добре, докато съумее много искрено и от цялото си сърце да почувства и каже думите: "Съжалявам! Моля те, прости ми! Обичам те! Благодаря ти!". Практикува се и във вариант: "Благодаря! Прости! Прощавам! Освобождавам те".

На много хора тази техника им е трудна, защото когато се чувстват болезнено наранени, обидени или са капсулирали всички тези емоции с дебелата обвивка на безразличието, не виждат някаква причина те да "съжаляват" и да искат прошка. Но след като имаш някакво преживяване, винаги има причина за него, а начинът, по който го преживяваме, обикновено е опитността, която сме поискали да преживеем. Техниката хоонопонопоно, не се интересува от задълбочаване в причините. Има ли проблем, има причина. Дошъл ли му е падежът, дошъл е и моментът на освобождение. Прошката и любовта са трансформиращи енергии. Ако се казват с безразличие, не действа. Важно е да се почувстват. Тогава настъпва освобождение от причината за преживяването, което ни гнети.

Харесах практиката, която Деви направи с думите "Благодаря! Благославям те! Пускам те!", защото тя е нещо като една стъпка напред.

Хоопонопоно се ползва за емоции, които вече са в нас заради досегашни преживявания. Или на езика на теорията за кармата – за изчистване на карма. Докато новите думи, които научих, по-скоро действат пряко, във всяко едно наше сега, за да не се създават причини после да трябва да се съжалява или прощава.

Наистина ми олекна, като си предствих, че докато общуваш с когото и да е – като се започне от най-близките: дете, съпруг, родители, приятели, любим..., мислено можеш да си представиш това общуване като танц, който танцувате единствено и само в момента на общуването си. И колко драми и очаквания, и чувство, че си неразбран, непризнат, необичан, нещо "недотам, както ти се иска" бихме си спестявали, ако правим така. Докато си говорим, правим любов, споделяме любими занимания, места, филми, храна, спорт, пътешествия заедно, се изпълним с чувството, което символизират думите: "Благодаря, благославям те, пускам те".

И ако си мислите, че тогава не бихте създавали здрави връзки, лъжете се. Те ще бъдат хиляди пъти по-здрави, защото освобождават от зависимост и постепенно биха създали навик да се свързваме, както трябва – заради радостта и благословията на общуването помежду ни. Тогава то по един съвсем естествен, а не напънат, начин, би могло да бъде съзидателно.

"Благодаря, благославям те, пускам те" са думи, с които на първо място ценим себе си и по тази причина – всеки, когото изберем за партньор в своя танц – както в личния, така и в професионалния живот. Ако сте сред тези, на които вече им е писнало от играта, в която се създават отношения на зависимост, може да пробвате тази красота на общуване.

Дори като експеримент. Просто за разнообразие.