"Защото винаги онзи,
който нямаш,
ще е най-желаният!"

Съдбата е способна да забърква взривоопасни коктейли. Да завърта онези уж отминали и угаснали чувства, да добавя малко актуални емоции и да ги съчетава с нови непознати, но изкушаващи усещания. Бих сравнила тази житейска ситуация с кафе автомат. Само че в случая след пуснатата монета, вместо обикновено кафе, получаваш поизстинало еспресо, горещо лате макиато и парещо капучино...

Ако получиш и трите наведнъж, преплетени в един и същ спонтанен момент, едва ли ще можеш адекватно да прецениш кое да изпиеш, кое да откажеш и кое да оставиш за по-късно...

Бившият, настоящият, бъдещият...

Той отдавна е спрял да ми въздейства както в началото... Бившият! Въпреки това перфектно познавам вкуса му, макар и вече изстинал. Някога чувствата ни бяха много силни, но умело успяхме да строшим на прах и последните зрънца кафе, които осмисляха взаимоотношенията ни.

Ще излъжа, ако кажа, че не съм си мислила какво ли би било, ако отново сме заедно. Ако поръчаме на съдбата нова чаша ароматно еспресо. Неведнъж сме опитвали да върнем миналото. Ала щом не се получи след всички онези раздели и събирания, какво точно ме провокира да смятам, че следващият път ще е различно?

С бившия отдавна изпихме и последната глътка на захаросаното кафе, което животът ни бе сервирал и на дъното остана само горчивата утайка. И двамата продължихме напред. Потопихме емоциите си в нови връзки, които старателно подслаждаме в желанието си да не допускаме предишните грешки... 

След това неусетно дойде и неговият ред...

Настоящият е правилната консистенция. Балансирана пропорция между кафе, мляко и захар... В прегръдките му се чувствам сигурна. Той е идеалният евентуален съпруг, баща, партньор. Но с него сякаш нещо ми липсва...

С времето се отчуждихме един от друг. Започнаха да се появяват и различията ни. Някога изтръпвах, когато ме докосваше по врата и след това продължаваше да гали извивките на гърба ми. Полудявах!

Сега се чувствам удобство. Той е подходящ, проверен, имали сме и сладките мигове наслада, въпреки, че неведнъж сме сипвали и сол във връзката ни. Знам, че е добър, стабилен и отговорен, знам, че имаме минало и бъдеще...

Но ако дълго време си пил постоянно лате макиато, как би могъл да си сигурен, че вкусът на капучиното, което никога не си опитвал, не е с една глътка по-неповторимо и пристрастяващо?

И точно там, някъде между тези колебания, се появи и той...

Бъдещият! Той гори! Изгаря да е новият настоящ. Отпивам капучинените ни емоции на малки тайни глътки, защото искам да запазя тези ароматни приятни усещания, колкото е възможно по-дълго.

Това помежду ни едва ли има бъдеще... Та нали той си има друга кафе-машина вкъщи?! Аз също! Безразсъдно и налудничаво е заедно с него навън да пием кафе. Да правим кафе... 

Знаем, че идеята за нещо помежду ни е абсурдна, невъзможна. В погледа му виждам, че съм безумно изпепеляващ кофеин, на който не може да устои. Мисълта, че съм забранена, недостъпна и далечна, изостря още повече сетивата му.

Усещам, че се забърквам в нещо много опасно и едновременно с това ужасно привлекателно. С него всичко е неясно, неизвестни са датата и часът на следващата ни среща, неизяснени са чувствата ни един към друг. Дали е просто кратковременна тръпка, запечатана в еднократна доза пакетче кафе, или нещо по-силно и трайно?

Объркана съм. Колебая се...

Кофеинът май не ми действа добре!

Дали да не изпия само един успокояващ ароматен чай?