Често ми се случва да ме поучават как да живея по-добре.
Подобни съвети за по- добър живот ме преследват по всички възможни канали. По телевизията чрез рекламите, в магазините чрез продавачите в тях, в интернет и т.н. Но най-вече ме съветват жените.
Дават ми насоки лично, лице в лице. Възползват се във всеки един възможен момент, за да ме поучават как да живея, как да бъда по- щастлив и как да постигна харамония със себе си и околните.
Много ми е интересно дали някой, който е спазвал съветите на жените, е заживял по - щастливо? А дали жените, който дават житейските насоки, са толкова щастливи, че да си заслужава да последвам примера им?
Считам, че е доста нахално да жените да отправят послания за по-щастлив и смислен живот към другите, при положение че самите те непрестанно се отъждествяват с някакво нещастие. Нещастна любов, нещастна работа, нещастно приятелство и други подобни.
Дамите имат неприятния навик да отправят подобни съвети в малкото им епизодичните моменти на емоционална еуфория или наивно вдъхновение. Винаги в тези действия има едно правило обаче - нито една от „менторките” не е следвала, не следва и няма намерение да следва правилата на живеене, които опитва да постави на другите. Единственото нещо, което правят, е да препращат послания с идеята другите да осъзнаят, че ако не променят начина си на живот по „новите” правила, то едва ли не светът ще се свърши.
Светът все някога ще свърши, но надали причината за това ще бъде например моят нездравословен начин на живот, защото вместо да ям плодове и зеленчуци, съм предпочел чипс с вкус на бекон?
Да не говорим, че последното нещо, което ще ме накара да се почувствам щастлив, е да спазвам някакви правила за поведение, измислени от някой, който в един момент на живота си е решил, че не се чувства пълноценен като личност. Ех, приятелки, не ви ли мина мисълта, че другите, за разлика от вас, може би се чувстват добре в кожата си?
Най- неприятното обаче е, че за да обърнеш внимание и да осмислиш подобни настоятелни думи отнема немалко време и енергия. Въпреки че от самото им начало си личи, че те са наивни, фактът, че някой ги говори специално на теб, те задължава да им обърнеш внимание.
Най-малкото доброто възпитание и кавалерство те задължава да опиташ да вникнеш в тях и да намериш смисъл. А знаете ли само колко трудна задача е да намериш смисъл в безсмислени думи? Уважението към жените също предполага внимание, защото мъжете уважават жените. А щом те са решили да поставят лице в лице подобни въпроси, то най-малкото, което може да последва, е да бъдат чути.
За съжаление обаче търпението на мъжете вече и изчерпано. Ежедневно са подложени на корекция от страна на жените относно какво да обичат, как да се държат, с кого да общуват, къде да излизат, че и кога да се прибират.
Имам един въпрос към вас, уважаеми дами: къде е границата на нахалството ви, или наистина то е безкрайно?
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.