Дами, в тази статия ще направим скромното признание, че часовете в денонощието няма да ни стигнат, за да споделим всичко, което научихме от нашите приятелки, колежки и читателки (и от личен опит, разбира се) за есенцията на женската увереност. Но в никакъв случай няма да си позволим да ви ангажираме с лична битова драма, защото такава история би била едновременно прекалено еднаква и прекалено различна с всички останали.
Понякога си мислим, че ако всички жени по света съхранят енергията, която инвестират, за да се състезават с другите жени (или със собствените си комплекси) за вниманието на мъжете, и я вложат в преследването на професионалните и творческите си мечти, може би най-после ще имаме причина да спрем да мрънкаме заради липсата на голям брой дамски представители в класациите за успешни личности.
Не казваме, че има нещо лошо в това, да се наслаждаваме да бъдем обект на желание, в никакъв случай. Просто сме на мнение, че може би понякога придаваме прекалено голяма стойност на забележките на половинката ни. А те не трябва да бъдат главен фактор в изграждането на нашата самооценка.
В любимите ни романтични комедии мъжът е този, който е основен генератор на увереност на главната героиня. Стимулира я да преследва мечтите си. Появява се "неочаквано" по време на драматичната кулминация с проливния дъжд, за да избърше сълзите, които се сливат с дъждовните капки, и да ѝ каже колко е специална. Е, алармата звъни, време е да отворим очи и да се върнем обратно в реалността.
Ние също мечтаем за любов като от приказките, която ни окрилява и ни посочва правилната посока. Титулуваме мъжът до нас като господар на нашите емоции, но това невинаги се отразява добре на самочувствието ни. Той може да ни накара да се чувстваме като най-красивите жени на света или като най-незаслужаващите внимание само с няколко думи, които хвърля небрежно през рамо, преди да отиде на работа.
Само се замислете: какъв е коефициентът на щастие на жена, която всеки ден с дръзка походка покорява света и се смее в лицето на житейските трудности, но всяка вечер се прибира при критичния си съпруг, който никога няма да я накара да се чувства така, сякаш е достатъчна?
Дами, истината е, че колкото и да се опитваме да бъдем корави и хладнокръвни, не можем да избягаме от женската си природа. Чувствителни сме, имаме нужда от дневна доза любов и комплименти и в това няма нищо лошо. И не си мислете, че това се случва само на слабите и зависимите, напротив.
Именно най-силните жени имат най-голяма нужда да бъдат уязвими и чупливи пред някого, да бъдат искрени, да бъдат просто жени.
Перфектно тяло не е равно на високо самочувствие. И ако трофеят „перфектната жена“ изисква свалянето на няколко килограма, може би стойността му не е чак толкова голяма. Защото желанието ежедневно да одобряваме това, което виждаме в огледалото, трябва да бъде наша лична мисия, а не плод на повърхностна мотивация от страха да бъдем "изоставени".
Самоувереността е онова нещо, което трябва да изграждаме и при необходимост да ремонтираме напълно сами. Затова нека следващия път, когато някой ви накара да се чувствате като по-нисша версия на себе си, да не се самобичувате, защото не покривате чужди критерии, а да утвърдите вътрешната си сила, която не е подвластна на битови упреци.
И когато партньорът ви си позволи да отправи неуместна забележка за начина, по който изглеждате, не ви насърчаваме да хвърляте чинии или да отвръщате с отровни обиди (въпреки че изкушението е голямо и никак не ни е чуждо). Просто се уверете, че той притежава необходимия емоционален капацитет, за да направи разлика между градивната критика и проявата на неуважение, като при необходимост я дефинирайте заедно и преговаряйте редовно.
Защото в крайна сметка никой не трябва да отделя време и усилия за някого, който остава сляп за достойнствата на edna невероятна жена.
