Превенцията е важна стъпка в посока подобряване на общественото здраве и осигуряване на добър икономически, социален и здравен статус на населението. Липсата на инвестиции в тази посока обаче е проблем, за който немалко здравни специалисти алармират. Статистиката сочи, че се наблюдават съществени разлики в разходите за здравеопазване в източно- и западноевропейските държави.

Германия има най-високият здравен бюджет в Европейския съюз (11,5% от БВП) и най-високият бюджет за ваксинация. На дъното на класацията са Естония и Полша, които са похарчили по малко от $5 долара на глава от населението за имунизация през 2015 г., сравнено с Исландия, Германия и Швеция, които са похарчили по над $20 долара.

ЕС обръща сериозно внимание на актуалния процент от европейските здравни бюджети, който се отделя за ваксинация. Едва 0,5% биват разпределени за ваксинации, като това включва инфраструктура, образование, кампании и снабдяване с ваксини. Същевременно над 20 инфекциозни заболявания могат да бъдат предотвратени с помощта на ваксина. ЕС напомня на държавите-членки, че устойчивото финансиране на ваксинацията е задължително, ако целта са устойчиви и ефективни имунизационни програми.“

Проблемът е адресиран и от Европейската комисия, която е включила модела на ваксинация през целия живот в стратегията си до 2030 г. Според Комисията тази програма ще спомогне за решаването на редица проблеми като отслабващия обществен имунитет, застаряващото население и климатичните промени. ЕК припомня още, че ваксинационните програми с подход към ваксиниране през целия живот осигуряват адекватна защита от множество предотвратими заболявания, подобрява качеството на живота и укрепва устойчивостта на здравните системи.