В забързаното ни ежедневие често забравяме за истински ценните неща. Живеейки в собствения си свят от задължения, дните ни се превръщат в еднообразие, което имаме чувството, че няма край. Но когато наближат празници пред нас се разкрива нова възможност – да се отпуснем, да се видим с най-близките си хора и да оцветим сивите краски на деня със свежи искрящи цветове. 

Ето защо е толкова хубаво традициите, които празниците носят в себе си, да не се пренебрегват, а да се посрещат като топлата прегръдка на отдавна чакан приятел. 

Сирни заговезни наближава. Той е един от най-големите традиционно български християнски празници преди настъпването на Великден и идването на пролетта.  На този ден семейството се събира заедно, иска се прошка, а акцент на трапезата е халвата – любим десерт на поколения българи.

По традиция по-младите посещават по-възрастните си близки и роднини, за да им поискат прошка – целуват им ръка, а в знак на жеста им се отговаря „Простено да ви е!”. В днешно време прошката не се ограничава само до семейното гнездо. Тя се иска и от приятели, колеги, дори и от децата. В това се крие и красотата на празника -  адаптира се в съвременния свят, запазвайки светлината на думата „прошка“  

Снимка: Захарни Заводи

Искането и даването на прошка са много лични преживявания. Те трябва да се усетят с най-скритото кътче на душата ни. А някои неща са трудни за изричане. Тези думи засядат в гърлото ни и става ужасно трудно да изкажем емоциите си. Тук  идват на помощ  опаковките на халва „Сладки времена“. Върху тях са изписани най-съкровените желания за прошка - когато сме наранили някого, без да разберем, когато не сме намерили достатъчно време за подкрепа на любимия човек или не сме прекарвали достатъчно време заедно. Тези думи стават по-леки за изричане, когато са поднесени със сладост и любов. По този начин традицията продължава да живее – халвата допълва семейната трапеза, а посланията на опаковките ни помагат да изречем най-трудните думи.  

Когато простим и поискаме прошка истински, се усещаме по-леки, по-силни и изпълнени с любов. В живота ни навлиза светлина и някак всичко се подрежда. 

Затова е хубаво, че в традиционния ни празничен календар имаме точно такъв ден, посветен на един от най-силните и освобождаващи жестове на света. 

Хубаво би било и да не чакаме само един определен ден в годината, за да се решим да поискаме прошка – всички грешим и няма нищо срамно в това да си го признаем. Напротив, така показваме, че сме силни и готови да сведем глава, когато не сме били прави. 

Защо е важно да си прощаваме ли? Защото след всяка прошка настъпват сладки времена.