Платена публикация
Преди няколко години Мерав Михаели, която по това време ръководеше транспортния сектор в Израел, реши да промени стандартните настройки на климатиците във влаковете – вдигна температурата. Аргументът ѝ? „Жените винаги мръзнат повече.“ Тя също така повдигна по-широк въпрос – че „светът е устроен според мъжките правила.“ Исторически погледнато, това не е лишено от основание – медицинската наука дълго време е изучавала човешкото тяло през призмата на мъжката физиология, приемайки, че изводите ѝ важат за всички. Но преди да приемем за даденост кой усеща студа по-силно, си струва да хвърлим поглед върху научните факти.
Как всъщност усещаме промените в температурата?
Човешкото тяло непрекъснато произвежда топлина, като се стреми да поддържа стабилна вътрешна температура от около 37 градуса по Целзий – независимо дали навън е студено или горещо. За да постигне това, мозъкът следи внимателно температурния баланс, използвайки специални рецептори, разположени както по повърхността на кожата, така и в дълбочина. Тези сензори играят ключова роля в регулацията на телесната температура, тъй като външната среда оказва значително влияние върху топлообмена. Именно затова повечето от тези рецептори се намират по кожата.
Освен външните фактори, някои вътрешни процеси също могат да засилят производството на топлина – например повишената активност на червата, гръбначния мозък и определени зони в мозъка. За да се гарантира ефективен контрол, организмът разполага с температурни сензори и в тези зони.
Ако телесната температура започне да се отклонява от оптималните стойности, мозъкът задейства автоматични защитни механизми – като изпотяване, което охлажда кожата, или поведенчески реакции, например търсенето на сянка, за да възстанови баланса.
Какво предизвиква тези разлики?
Често се твърди, че мъжете и жените имат различни предпочитания, когато става въпрос за температура, и научните изследвания в тази област продължават вече повече от десетилетие. Данните показват, че при една и съща температура жените по-често изпитват дискомфорт – независимо дали им е прекалено горещо или прекалено студено. Освен това, те регистрират температурните промени по-бързо от мъжете и са по-чувствителни към влажността на кожата.
Въпреки че осъзнаването на изпотяването помага за регулиране на телесната температура, тъй като кара човек да потърси по-хладна среда, човешкото тяло всъщност не разполага със специфични рецептори, които да засичат самото изпотяване. Вместо това, рецепторите, чувствителни към студ, ни позволяват да усещаме влажността по кожата, а проучванията сочат, че жените реагират по-остро на тази промяна в сравнение с мъжете. Една от еволюционните теории, които се опитват да обяснят тези различия, предполага, че те може да са се развили като адаптация към определени социални или биологични потребности – например нуждата от разделяне на половете при конкуренция за ресурси или осигуряването на защита за малките деца.
В стремежа си да разберат физиологичните причини за тези разлики, повечето изследвания се фокусират върху фактори като скоростта на метаболизма, влиянието на женските полови хормони върху автономните процеси, ефекта на менструалния цикъл, както и разликите в телесната структура и биофизиката. В същото време други аспекти – като броя и разпределението на температурните рецептори или влиянието на психологически и културни фактори върху възприемането на топлината – остават до голяма степен пренебрегнати.
Означава ли това, че жените винаги усещат повече студ?
Не е задължително. Много от проучванията, които разглеждат разликите между мъжете и жените по отношение на температурното възприятие, правят важно разграничение между вътрешните и външните източници на топлина – например между телесната температура, която се променя в резултат на физическа активност, и външните фактори, като отопление. Освен това, тези изследвания по-често се фокусират върху чувствителността към топлина, отколкото към студ – въпреки че човешкото тяло разполага с рецептори и за двата вида температурни промени.
Някои проучвания дори не откриват значителни разлики между половете. Това показва, че макар жените да са по-чувствителни към температурните промени и влажността на кожата, не винаги може категорично да се твърди, че те изпитват повече студ от мъжете.
Разнопосочни резултати
Въпреки широкоразпространеното схващане, скорошно проучване на Националният институт по здравеопазване (NIH) в САЩ не установява съществени разлики между мъжете и жените по отношение на усещането за студ. Оказва се, че начинът, по който организмът реагира на ниски температури, също се различава съвсем незначително между половете.
В рамките на експеримента 28 участници – мъже и жени – прекарали по пет часа в стая с контролирана температура, облечени еднакво: тениска, къси панталони и чорапи. Всяка сесия включвала физиологични тестове, а участниците споделяли доколко се чувстват комфортно при температури, вариращи от 17 до 30 градуса по Целзий.
Резултатите показали, че при по-ниски температури телесната температура на жените била малко по-висока от тази на мъжете. Въпреки това, не се наблюдавали съществени разлики в начина, по който телата им регулират студа – нито в консумацията на глюкоза от клетките, нито в електрическата активност на мускулите, температурата на кожата или производството на топлина.
Физиологично, жените обикновено са с по-малки тела, което би трябвало да означава, че генерират по-малко топлина. Но по-високият процент телесни мазнини изглежда компенсира тази разлика.
На база на тези открития, изследователите стигат до извода, че долната граница на комфорт за жените е около 22 градуса – с един градус по-ниска от тази на мъжете. При най-ниската тествана температура (17 градуса) обаче не се откриват съществени различия нито в нивото на дискомфорт, нито в момента, в който участниците започват да треперят.
