Има едно нещо на тоя свят, което никога няма да успея да преодолея (в областта на чисто женските ми щения) и това не са бижутата, нито шаловете, нито пък обувките, въпреки че правя всичко по силите си да притежавам поне една четвърт от световния асортимент на дамски обувки.
Налага се публично и чистосърдечно да призная, че никога няма да се науча да устоявам на предложение за... тестване на нови коли. Има нещо в новите коли, което ми действа така, както действа плащеницата на бик - загубвам ума и дума, разтрепервам се и само успявам да кажа – ДАЙТЕ Я НАСАМ ВЕДНАГА!! И ето - един ден наскоро получих такова предложение. Искаш ли, Красимира, да покараш един чисто нов Фолксваген Поло?, прошепна някакъв ангелски глас от небесата, и аз, задавяйки се със семка от мандарина (без семки), отвърнах – А ТИ КАК МИСЛИШ??
И така след няколко дни пред мен се материализира едно фантастично съкровище в яркооранжев цвят, което щеше да е мое в продължение на цял един ден – което, между другото, беше чудесен повод да се приведа в по-човешки вид, защото не отива на една Жена на годината* да кара нова кола, облечена с пуловер, вълнени чорапи и плетена шапка. Така може да се облечеш, ако ще тестваш нов кулокран, но за новото Поло трябваше да се постарая да изглеждам по-изискано.
Първото, което бързам да споделя, е, че ми се падна кола-автоматик. Сега... аз не съм най-големият фен на автоматиците понеже имам усещането, че някой друг решава вместо мен, но истината е, че автоматиците в днешно време са много разбрани и не се опитват да се налагат. Тръгват леко, но решително – няма хъката-мъката, я сега да видим ще тръгнем ли, няма ли да тръгнем... не. Докато другите по пътя протягат крак да натиснат съединителя, твоят автоматик вече те е изстрелял по пътя, а на тези отзад не им остава нищо друго, освен да ти дишат... нисковъглеродните емисии и да гледат как си седиш удобно и лежерно.
И като казах „удобно“, нека поясня. Ако някой от вас ме познава, значи знае, че аз съм от тези жени, на които Господ с щедра ръка е раздавал сантиметри и килограми, и се е спрял малко преди да заприличам на Мадарския конник. В тоя смисъл не са много малките автомобили, в които седя в пълно удобство, без да си блъскам лактите и коленете в таблото, и главата – в тавана.
Полото, уважаеми приятели, ме изненада много приятно (досущ както снегът изненадва софиянци през зимата) – уж е малка кола, но вътре е достатъчно комфортна, за да не се чувстваш като гупа в пренаселен аквариум.
Освен това седалките са спортни, воланът наистина се върти с един пръст, а озвучаването вътре е с такова качество, че някакси... как да ви го обясня по-ясно... кракът ви в един момент започва сам да натиска газта, особено ако му помогнете с някое по-подходящо парче. Съветът ми е да пробвате с 2Pac или Guano Apes, за да ме разберете какво имам предвид. Просто изведнъж се озовавате в нещо като машина на времето, с която се връщате 10 години назад и си припомняте какво беше, когато нямахте деца, които искат да слушат „Зеленчуци който не яде“ по шест хиляди пъти, а имахте приятели, с които ходехте на море и ски когато ви хрумне, например ПОСРЕД НОЩ.
Но понеже все пак не живеем 10 години назад, нека спомена предимствата на Полото в новата ви реалност, а именно – тази, в която на задната седалка вече има монтирано детско столче, а не малка раница с бански и джапанки. В тази кола можете да си монтирате повече от едно детско столче, и тя пак ще си остане също толкова секси и привлекателна (хубаво е да има поне едно нещо на тоя свят, което остава секси и привлекателно след 2 деца!). Багажникът е голям и удобен, тоест можете да наблъскате детска количка, тротинетка и три грейки, и пак да ви остане място за един чадър.
Технологиите в колата са на такова високо ниво, че дори не съм сигурна, че съм компетентна да ви ги опиша, но ще обърна внимание на едно друго нововъведение – система, която позволява колата да спира сама, когато регистрира препятствие пред нея – дупка, човек, куче или добрия, стар, голям клон, заврян в шахта без капак (българската ранна система за предупреждение за обструкция по пътя).
А за финал ето и нещо, което мен лично много ме запали – новото Поло е съвсем малко по-късо от четвъртото поколение Голф, но е достатъчно широко и стабилно на пътя, което какво означава? Означава, че можете съвършено спокойно да си карате по магистралата и да не се притеснявате, че на 110 км ще започне да подскача и тресе като трамвай петица на Съдебната палата.
Единственият недостатък на тази кола е, че, повярвайте ми, не върви да я „маркирате“ веднага и да я превърнете в обичайния панаир, в който аз лично превръщам всеки автомобил, който остане малко по-дълго време в ръцете ми. Нали знаете – кофички от айрян, бутилчици от сокчета, бележки, обвивки от дъвки, самите дъвки (!), кори от банани, обувки под седалките и, разбира се, деветнайсет бутилки с минерална вода, които нарочно се завират баш в най-недостъпните краища на колата. Да не забравяме и разпилените играчки на децата и артистично втъкнатите фъстъци между седалките и облегалките.
Просто сърце няма ви даде да я наръсите с битови вещи и хранителни продукти, и не се шашкайте прекомерно, ако се уловите, че търкате с ръкав някое петънце по таблото или ако се чуете да крещите по детето „СТИГА СИ ТРОШИЛ ТОЯ ХЛЯБ ПО ЗЕМЯТА!!!!!“.
В края на краищата, това е вашата нова кола и оттук нататък в нея всички ще ядат хляб извънредно внимателно. Даже май... абе... май никой нищо няма да яде!!!
(Красимира Хаджииванова и Елисавета Белобрадова – основателки на сайта „Майко Мила!“, бяха избрани за Жени на годината 2017 в категория Интернет, в класацията на списание Grazia)