Платена публикация
Коледа е на прага, МОЛ-манията ни е обзела, но продуктите на Cartier определено не са по джоба на всеки любим. Затова предлагам сравнително достъпна и полезна алтернатива: малък, маневрен, кокетен, върви с месечна вноска от 472 лв. (топ изпълнение). Дано сте били послушни през годината.
Август 1958 г., Фредерико Фелини вечеря с няколко папараци, следящи бурния нощен живот на Рим. Резултатът: ражда се идеята за един емблематичен филм - La Dolce Vita. Това е лентата, която кара хората от цял свят да се влюбят в неповторимата атмосфера на Виа Венето, Рим и Италия - радост от живота, разкош, лукс, удоволствия и забавления.
Днес, повече от 60 години след онази очарователна епоха, хората изпитват същото желание да се забавляват, да пътуват, да се отдават на изтънчените удоволствия, които нашето колективно съзнание свързва с легендарния „сладък живот” (La Dolce Vita).
Но сега има една голяма разлика - луксозните коли вече не са мечта, достъпна за малцина. Новият сладък живот все още е ексклузивен, но не и недостижим. В съвременната мода властва образът на ултра женствеността – ярките цветове, цветните мотиви, съблазнителните щедри деколтета и леките луксозни материи, шеметните обувки…
Точно шест десетилетия след премиерата на оригинала Fiat 500, моторизирал следвоенна Италия, аз имам възможност да карам 500Х. Същият италиански стил, който е в основите на La Dolce Vita (ежедневната грижа за добрия външен вид, за качеството на храната и виното, вкуса, въображението и способността да живееш добре) лежи и в основата на кросоувъра Fiat 500 Х.
Удивително е как с частите на непретенциозната Panda, Fiat съумя да прероди с огромен успех култовия модел 500. Трансформацията от достъпен компактен автомобил в привлекателно лайфстайл возило бе извършена преди доста години. Случи се и естественото: моделът бе направен да изглежда като най-модните в момента SUV. Това определение ми е малко постно, затова ще избера да го наричам „джипче”. Първо, защото у нас е прието подобно нещо. Второ, защото, както ми се изясни след справка в Google, моето малко и кокетно возило използва механиката и платформата на Jeep Renegade. Какви са механичните промени мен не ме интересува. Достатъчно ми е, че имам основателна причина да го наричам „джипче”, но също така знам, че 500Х e способен да излиза и извън асфалта.
На този аргумент моят съпруг веднага започна да ми изброява ред причини, поради които Fiat 500X няма да може да го закара до ловната хижа. Вероятно премълча, че колегите може да му се смеят, ако го видят с това бижу. Но аз пушка нямам, не обичам да си калям токчетата, отзад може да се сложат и две детски столчета, а бордюрите в „Борово” не са никаква пречка за 500Х.
Въобще не ме интересуват и залегналите предубеждения спрямо италианските автомобили. Между другото такива има и за френските, по адрес на които също получавам порция умозаключения от сорта на „мачка, борче…”, но аз харесвам 500Х именно заради италианския му дизайн и сладки заоблени форми. Просто го харесвам.
500Х се предлага в две версии – Offroad и Urban. При първата се цели по-мъжкарско излъчване, но аз залагам на по-нежното изпълнение Urban, което освен всичко друго е и със 7000 лв. по-евтино от версията Offroad.
Fiat обаче ми предостави именно автомобил във вариант Offroad, оборудван с 2,0-литров дизелов двигател, 9-степенна автоматична скоростна кутия и задвижване 4х4. Мъжът ми хареса тягата на големия дизел и със задоволство отбеляза, че „никога не се знае кога ще ти потрябва 4х4, затова е добре да го имаш.” Добре, щом е доволен. Но за града и по-ниския разход на гориво сякаш по-удачен е 1,4-литровия турбо бензинов мотор и предно задвижване, защото колата не е толкова тежка.
С това се изчерпват познанията ми за механиката, но пък имам други познания. Вярвам, че това, което отличава 500Х от конкурентите, са детайлите. Тук включвам кръглите форми, които са общата тема, обединяваща екстериор и интериор. Отвън впечатление правят светлините, предницата с характерната линия и ръб от класическия 500, матираните сиви детайли и в голяма степен линията на покрива, която е характерна за семейството на 500.
Но няма да ръся само хвалби. Мястото отпред е достатъчно, но ако шофира мъжът ми, който е доста висок, зад него мястото ще е малко. Но пък той няма да го кара, защото тази кола ми пасва идеално. Има място за торбите и дори за две детски столчета, както и предостатъчно ниши за съхранение във вратите и между предните седалки. Към пластмасите може да се изкаже малка критика, но, по дяволите, за да си в крак с модата се налагат определени жертви. Сигурна съм, че да ходиш на 9- или 12-сантиметрови токчета не е много удобно. Късите поли също не са за предпочитане по това време на годината, но не виждам как държащите на външния си вид дами биха се лишили от тези задължителни за сексапила им атрибути. Така и собственикът трябва да преглътне изброените недостатъци, продиктувани от компактните размери на 500Х, за да седне в това модно бижу.
А то задължително трябва да бъде персонализирано с двуцветен интериор. Зад регулируемият в дълбочина и височина волан е разположен приборният панел с три кръгли уреда. Воланът е много лек и лесен за маневриране по време на паркиране. Всички елементи и детайли са кръгли, включително и подглавници, които за момент ме карат да изпитам чувството, че седя на зъболекарски стол. Самите седалки са много удобни, с голяма странична опора, но пък им липсва лумбална опора. Странното е, че в тези компактни размери мястото вътре е много щедро.
Романтиката от 50-те и 60-те години на миналия век е жива и днес, като доказателството за това е модният Fiat 500, но повдигнат и вкаран във форма, която днес всички обичат. А за дамите това е малък италиански бонбон, който ще ви гарантира всичко необходимо, за да се чувствате добре в МОЛ-а, да го паркирате без проблем на бордюра или пък в най-малкото паркомясто.
Повече от ювелирното изпълнение на Fiat можете да видите ТУК>>>
Автор: Пламена Георгиева
