Татяна Предова е експерт от дирекция “Приобщаващо образование” на МОН и доктор по възрастова психология. Нейната работа е насочена към създаване на подкрепяща и безопасна среда за децата и учениците в училище. Участва в разработването и прилагането на политики, които подпомагат училищата в справянето с насилието, агресията и различните форми на рисково поведение сред децата и учениците. 

Фокусът е върху разработването и прилагането на политики, които адресират широк кръг от рискове – от агресия и домашно насилие, до злоупотреба с деца, трафик на хора и зависимости,  психичното здраве на децата и учениците, и тяхното благополучие. Особено внимание се поставя на превенцията на рисково поведение, включително употребата на психоактивни вещества и хазартни зависимости сред учениците.

Работната й дейност включва и сътрудничество с училищни психолози, различни институции и неправителствени организации, с цел подобряване на училищния климат и превенция на насилието.

Заедно работят за това училището да бъде не просто място за учене, а сигурно пространство, в което всяко дете се чувства защитено и разбрано. 

"Моите отговорности включват много дейности в тази посока като участие в изпълнението на „Механизма за противодействие на насилието и тормоза между деца“, координация на Националната мобилна група за психологическа подкрепа от 2024 г., администриране на Националната програма „Без агресия в сигурна образователна среда“, както и участие в много междуинституционални формати.  
Вярвам, че само чрез добре координирани усилия между различните структури можем да изградим училище, в което всяко дете има шанс да се развива спокойно и увереност", споделя тя.

Поводът за разговора ни са сериозните социални и обществени теми, които поставя сериалът "Майките" по NOVA, като NOVA и УНИЦЕФ България реализират и съвместна кампания – „Бъди до мен”.

Всички епизоди на сериала можете да гледате в канала "Майките" ексклузивно в NovaPlay.

А какво още разказа за работните процеси, кои са основните предизвикателства, с които се сблъсква при прилагането на политики за превенция на насилието и още много други важни обществени теми - прочетете в специалното интервю с Татяна за Наталия Такова от Edna.bg:

Как Министерството на образованието и науката вижда ролята на училището в превенцията на насилието и в изграждането на сигурна и приобщаваща среда?
Министерството на образованието и науката разглежда училището като ключов фактор в превенцията на насилието и в изграждането на сигурна и подкрепяща среда за всяко дете. Училището не е само място за академично развитие, но и пространство, в което се формират ценности, умения за общуване, уважение и толерантност.Политиката на министерството включва цялостен подход, при който усилията на учители, училищни психолози, ръководство и външни специалисти се обединяват в подкрепа на учениците. В тази рамка училището има активна роля не само в разпознаването на ранните признаци на агресия и насилие, но и в прилагането на ефективни мерки за превенция, интервенция и подкрепа.
Министерството насърчава прилагането на национални програми и механизми като НП „Без агресия в сигурна образователна среда“, които дават на училищата инструменти и ресурси за справяне със случаите на насилие и тормоз. 
Чрез обучения, насоки и подкрепа се работи в посока изграждане на училищна култура, основана на уважение, приобщаване и емоционална сигурност.
Визията на МОН е, че устойчивата превенция започва с ангажирана училищна общност и добре подготвени педагогически екипи, които вярват в значението на добрия училищен климат и психичното благополучие на всяко дете.

Какви са основните политики и стратегии на МОН за справяне с насилието в училищна среда?
Ключът към успешната превенция на насилието и тормоза в училище може да се постигне само чрез цялостен училищен подход за сигурна училищна среда, базиращ се на комуникация. Целенасочено работим за създаване на условия, осигуряващи все повече възможности за назначаване на психолози и педагогически съветници в образователните институции. Тази политика дава своите резултати, като вследствие от нея броят на назначените психолози и педагогически съветници в детските градини и училищата непрекъснато се увеличава – към момента са назначени психолози – 1603 психолози и 778 педагогически съветници. (Към учебната 2022/2023 психолозите са били 1380)
Физическата активност, спортните постижения и развиването на талантите на децата са основна стъпка за тяхното личностно и професионално развитие, което съдейства и като превенция срещу лошите навици и нездравословния начин на живот. За поредна година се изпълнява програма в подкрепа на изкуството и спорта в училище. Само за тази учебна година в Националната програма „Заедно в изкуствата и в спорта“ над 60 хиляди ученици ще бъдат включени в занимания с различни изкуства и колективни спортове. Сформирани са 5242 групи в цялата страна. Програмата ще се изпълнява за трета поредна година, като броят на участниците расте постоянно. Програмата дава възможност за занимания извън учебната програма, благодарение на които учениците развиват свои таланти и умения. Те постигат успехи, като играят баскетбол, футбол, волейбол, пеят, танцуват, рисуват, участват в театрални постановки, което прави времето в училище не само по-приятно и ползотворно, но и подобрява общата образователна среда.
Ежегодно в училищата се реализират и занимания по интереси, финансирани от МОН. През миналата учебна година над 70 000 ученици участваха в занимания по интереси – приоритетно в STEM – „Дигитална креативност“, „Математика“, „Технологии“ и „Природни науки“. Сред желаните направления са още „Изкуства и култура“ „Спорт“ и др. 
МОН инициира и кампания, насочена срещу наркотиците в училище, под надслов „Просто кажи „Не!“, зад която застанаха известни личности. Общо 55 ученици се включиха с разкази като 3 от тях бяха филмирани. Трите изготвени филма са по разкази на ученици от 11. клас. Целта е чрез тези филмирани истории да се отправят нужните послания с фокус върху превенцията на наркотичните вещества в контекста на рисковото поведение, подобряване на психичното здраве и на благополучието на учениците чрез насочване към здравословни модели на поведение. Тази инициатива ще спомогне за изграждането на общности в училищата, за създаване на култура на отговорност, за повече споделяне и за акцентиране върху здравето и здравословния начин на живот на младите хора. Някои от най-популярните творци, артисти и музиканти в страната застанаха зад нея – като Весела Бабинова, Захари Бахаров, Луиза Григорова, Михаела Филева, Свилен Ноев, Владимир Ампов – Графа, Виктория Терзийска, Тодор Димитров – Торино, Владимир Зомбори и Нина Николина. 
За първа година през 2024 г. се реализира и Национална програма „Без агресия за сигурна образователна среда“, насочена към създаване на сигурна училищна среда като цялостен подход за подобряване на взаимоотношенията в училище и постигане на психично благополучие при децата и учениците. По модулите от програмата ще бъдат включени 2803 деца от детски градини, 320 учители и 2550 родители, както и 13 606 ученици, 1350 учители и 5900 родители. Дейностите по тази програма в голяма степен са насочени към работа с ученици и родители за превенция на агресивно поведение, на зависимости и на други негативни явления с цел повишаване информираността на учениците и родителите и създаване на позитивна образователна среда. Родителите са ключов фактор в превенцията и постигане на здравословен начин на живот сред подрастващите.  
Същевременно основополагащо в този процес е да се чува гласът на децата и да се отчитат техните потребности.
От учебната 2025 година Министерството на образованието и науката планира да въведе изцяло нов модул по Национална програма „Без агресия за сигурна образователна среда“ , свързан с развиване на социално емоционалното учене при учениците от I-IV клас. Данните от изследвания сочат, че социално-емоционалните умения за тясно свързани с намиране на здравословни модели на поведение и начин на живот. 

Съществуват ли актуализирани насоки или наредби, които училищата следва да прилагат в случаи на насилие или тормоз?
През миналия месец се обърнахме с писмо до началниците на регионалните управления на образованието с указания в училищата да се засили превенцията срещу агресията на ниво клас и институция. Да се работи още по-активно за формирането у децата на ценности за толерантно отношение и приемане на различията, за спазване на правила за поведение, за развитие на училищната общност и търсене на съдействие от ученическите съвети. Да се работи в още по-тясно партньорство с родителите и да се прилагат незабавни и ефективни действия при инциденти. Акцент в указанията се поставя и на организирането на тематични обучения на педагогическите и непедагогическите специалисти в образователната институция. 

Как се осъществява координацията между МОН, училищата и други институции – социални служби, полиция, неправителствени организации – при случаи на насилие?
В случаите, когато се установи или се отчетат индикации, че дете е жертва на насилие или е в риск от насилие, в действие влиза Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция. Този механизъм ясно регламентира как различните институции – включително Министерството на образованието и науката (МОН), училищата и службите за социално подпомагане трябва да действат координирано и ефективно, за да защитят детето.
Училището е първата институция, която следва да е отчела индикации за насилие или риск за детето. Когато педагогически специалист, училищен психолог или друг служител забележи признаци на насилие или риск, те са длъжни незабавно да уведомят директора, който от своя страна подава сигнал до Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП). Училището документира случая и може да извърши първоначални разговори с детето при съответна подготовка.
След получаването на сигнала, социалните работници извършват оценка на риска. Ако е необходимо, се предприемат спешни мерки за закрила – като временно извеждане на детето от семейството или осигуряване на кризисна интервенция. ДСП координира случая с останалите институции и води документация по него.
Министерството на образованието и науката играе важна роля в създаването на политики, в дейности по мониторинг и подобряване на Механизма за противодействие на тормоза и насилието в системата на предучилищното и училищното образование и координацията на дейността на мобилните екипи от психолози към Националната мобилна група за психологическа подкрепа при тежки инциденти. В зависимост от случая МОН може да изпрати също на място и Националната мобилна група за психологическа подкрепа, както и да включи допълнителни ресурси по линия на програми като „Без агресия в сигурна образователна среда“. Планира се последваща работа,  включително с цялото семейство, психологическа подкрепа и адаптация към образователния процес, ако е нужно.

Какви добри практики за превенция на насилието сте наблюдавали в българските училища? Може ли да споделите конкретен пример?
В много училища вече съществуват добри практики, които създават положителна и защитена среда за децата и активно работят за превенция на насилието. В тези образователни институции още от входната врата се усеща позитивният училищен климат. 
Особено впечатление прави практиката в СУ „Трайко Симеонов“ в Шумен. В това училище има цял етаж, оборудван за дейности по приобщаването. 
Това помага за осигуряване на спокойна училищна атмосфера, която се основава на уважение, доверие и приобщаване, без които превенцията на насилието би се случила много трудно. 

Какви програми или обучения се предлагат на учители и училищен персонал, за да могат да разпознават и реагират адекватно при случаи на насилие?
Министерството на образованието и науката ежегодно изпълнява редица мерки и инициативи за повишаване на квалификацията на учителите и училищния персонал. Въведени са две програми за обучения на училищни психолози и педагогически съветници. Съвместно с Института за изследване на населението и човека към БАН е разработена програма, по която са обучени близо 600 училищни психолози и педагогически съветници. По „Стъпки заедно“, която се реализира в партньорство с УНИЦЕФ – България, също се организират обучения. Квалификацията там протича на ниво училище. 

Какви са възможностите за включване на ученици и родители в процеса на превенция и създаване на положителен училищен климат?
Работата с родителите е водеща политика за Министерството на образованието и науката. В Закона за предучилищното и училищното образование са регламентирани като равноправен участник в образователния процес. 
Родителите могат да бъдат включени в училищния живот чрез родителски срещи, кампании, доброволческо участие в събития, които утвърждават общностни ценности, обучения и дискусионни формати. Работата с родителите е заложена и в отделен проект 
 „Подкрепа за приобщаващо образование“. Важен фактор в превенция на насилието и тормоза в образователните институции е и ученическото участие и привличането на децата и учениците в реализиране на политиките за сигурна образователна среда. Това може да се случи през ученическите съвети, участие на учениците в извънкласни дейности, в клубни дейности и събития.  През учебната 2025 г. програмата „Без агресия за сигурна образователна среда“ поставя акцент върху стимулиране на ученическото участие в училищния живот.

Какви са основните предизвикателства, с които се сблъсквате при прилагането на политики за превенция на насилието?
Основните предизвикателства, които срещам и наблюдавам като експерт, са в комуникацията межди различните участници в образователния процес. Тя е водещ фактор, за да се стигне до истинско разрешаване на проблема, а не формално преминаване през него. Да има разбиране, чуване, поставяне на граници, емпатия. В тази връзка е много ценна и програмата, която МОН изпълнява съвместно с УНИЦЕФ – България, защото тя учи подрастващите на гражданска активност и съпричастност. 

Според Вас, какво още може да се подобри в системата, за да бъде училището още по-активен фактор в борбата срещу насилието?
Училището има огромен потенциал да бъде активен фактор в превенцията на насилието, но за да се реализира напълно тази роля, са нужни и усилия. 
Необходимо е систематично обучение на педагогическите специалисти по теми като ненасилствена комуникация, разпознаване на ранни признаци на насилие, психично здраве и медиация на конфликти. Това обучение е необходимо да е перманентно, да е планирано  да бъде периодично, с практическа насоченост и обвързано с реални казуси от образователната среда. 
Чрез създадените Междуинституционални механизми да се подобрява координацията и дейността на съвместни екипи на местно ниво, които да работят при спешни случаи. Ключово значение за превенцията и ранната интервенция на случаи на насилие и тормоз в образователните институции има и постоянната психологическа подкрепа – наличие на училищни психолози, социални работници, педагогически съветници, образователни медиатори. 
Когато учениците са включени в дейности за превенция, като ученически съвети, медиация и кампании срещу насилието, се изгражда чувство на принадлежност и отговорност. Родителите също е важно да бъдат информирани и ангажирани чрез обучения, информационни срещи и съвместни инициативи.
Финансирането и административната подкрепа също са изключително важни за това училищата да прилагат системно и целенасочено мерките за превенция. 

Кои ценности смятате, че трябва да бъдат в основата на училищната култура, за да бъде тя устойчива на агресия и насилие?
За да бъде училищната култура устойчива и свободна от агресия и насилие, в нейната основа е необходимо да залегнат няколко ключови ценности, които не само да се преподават, но и да се практикуват ежедневно от всички участници в образователния процес. Това е умението да уважаваме различието, личността и мнението на другия, да имаме възможност да оценим ситуацията, да разбираме и да приемаме чувствата на другия, да изграждаме общности, които да ни учат на активност и позиция, да носим лична отговорност, да сме справедливи и диалогични. 

Как си представяте училището на бъдещето – място, в което всяко дете се чувства в безопасност и прието?
Училището на бъдещето си представям като доста интерактивно и футуристично пространство, в което сигурността не е само физическа, но и емоционална, психическа и социална. Това е място, в което всяко дете е прието, разбрано и подкрепено в своето индивидуално развитие, независимо от трудностите, които носи със себе си. 
Всяка класна стая да е среда за диалог, където децата се учат не само на факти, а и на съпричастност, сътрудничество и уважение към различието.

Повече информация за „Майките“ може да откриете във Facebook страницата и Instagram профила на сериала.

Гледайте и всички епизоди на сериала в NovaPlay.

Следете за бекстейдж видеа, неизлъчвани кадри и множество ексклузивни материали в каналите на "Майките" в NovaPlay, Vbox7.com и YouТube.