„В България не е ОК да се казва, че не си добре. В това да търсиш помощ има срам. Срам е да кажеш, че не си ОК.“ – Б., 17 г.
Психичното здраве на младите хора е глобално предизвикателство, което изисква внимание и действия от всички и на всички нива. Въпреки по-голямата откритост към психичното здраве, за младите хора, участници в проучване на УНИЦЕФ, това е все още тема табу, която предизвиква срам и страх, че няма да бъдат разбрани или ще бъдат отхвърлени. Поради това, младите хора често предпочитат да крият чувствата си, да мълчат и да не търсят помощ, когато имат проблеми с психичното си здраве.
А когато тези проблеми не се решават, те могат да окажат отрицателно въздействие както върху развитието в детството, така и върху бъдещето на младите хора. Пренебрегването на психичното здраве нарушава правата на децата и крие значителни рискове, включително самоубийства и самонараняване, увеличава вероятността от зависимости и насилие, влияе върху справянето в училище и усложнява прехода на младежите към пазара на труда.
„Родителите невинаги вземат насериозно чувствата и психичното здраве на своите деца. Смятат, че ние не сме сигурни в това, което изпитваме, че драматизираме. Абстрахират се, не вярват, че има проблем и това се отразява на децата.“ – М., 16 г.
Пътят на всеки юноша към зрелостта е различен, понякога може да е труден и предизвикателен и родителите играят огромна роля в подкрепата на психичното здраве на младежите. Възпитанието и грижовността изграждат здрава основа и помагат за развитието на социални и емоционални умения, необходими за щастлив и пълноценен живот. Положителните взаимодействия в семейството укрепват чувството за сигурност, самочувствие и увереност у подрастващите. Подкрепящата социална среда и достъпът до услуги също имат решаващо значение за доброто психично здраве.
Според участниците в проучването на УНИЦЕФ, родителите често не вземат насериозно чувствата на тийнейджърите, неглижират ги или ги отхвърлят, което води до липса на разбиране и подкрепа. Младите хора се притесняват, че ако споделят с родителите си своите емоции и преживявания, не само няма да бъдат разбрани, но и проблемите им ще ескалират.
„Вкъщи не се говори за това. Вкъщи, ако се заговори за това, се прекратява разговорът със скандал.“ -Ф., 19 г.
Според младежите, в много случаи самите родители са причина или провокират стрес и тревожност у децата си, което допълнително усложнява ситуацията. Това възприятие на родителите като бариера увеличава дистанцията между деца и родители и лишава младите хора от необходимата подкрепа в критични моменти.
„Родителите, които се отнасят сериозно към темата за психичното здраве и подкрепят децата си, са по-скоро изключение. Ако детето каже, че има някакъв проблем, или че е стресирано, родителите често казват: „Ти не знаеш какво е стрес” и „Няма как да се чувстваш стресиран”. – Р., 17 г.
Юношеството е период на огромни възможности, но и предизвикателства. Затова родителите е нужно да проявяват търпение и разбиране, докато младежите се ориентират в своите емоции и преживявания. Трудните моменти са част от израстването и превръщането на младите хора в независими и способни възрастни. Поддържането на открита комуникация, осигуряването на сигурност и оказването на безусловна подкрепа от родителите, са от ключово значение.
"Някои родители се обръщат съвсем небрежно към тази тема и по-скоро ще кажат „Просто се стегни, какво толкова“. – К., 22 г.
Ето защо е важно да разбираме как младите хора преживяват психичното здраве, особено през критичният за развитието период на юношеството, който продължава докъм 24-25 годишна възраст, както и да разбираме предизвикателствата, пред които са изправени подрастващите, удовлетвореността им от живота и цялостното им усещане за благополучие.
Психичното здраве се определя като състояние на благополучие, което позволява на младите хора да се справят със стреса, да се адаптират успешно към средата, да реализират способностите си и да допринасят за общността. Това накратко означава, че психичното здраве е нещо повече от отсъствието на проблем. Доброто психично здраве включва младите хора да изпитват различни емоции и способността им да се справят с тях по здравословен начин, а не никога да не се чувстват зле, тъжни, и подтиснати.
“Младите хора не търсят подкрепа, крият емоциите, мислят, че някой ще ги съди, ще им се присмива, ще им каже, че техните проблеми не са важни. Ще ги съди, че се чувстват така.“ – Е., 16 г
Когато става въпрос за психично здраве, юношите и младите хора винаги са били уязвими. Половината от всички психични заболявания започват до 14-годишна възраст, а три четвърти - до 24-годишна възраст. Често обаче тези състояния остават незабелязани и неразпознати. Според данни на УНИЦЕФ, един от всеки седем млади хора в света живее с диагностицирано психично разстройство. Суицидното поведение и самоубийствата са втората водеща причина за смърт сред младежите на възраст 15-19 години в страните от Европейския съюз. За България данните сочат, че около 11 процента от подрастващите на възраст 10-19 години или приблизително 75 000 младежи, живеят с диагностицирано психично състояние. Най-чести са разстройствата, свързани с настроението – това са депресивните разстройства, включително тревожността.
Психичното здраве на младите хора се влияе от множество фактори като социално-икономически статус, социални взаимоотношения, семейна и училищна среда, здравословно хранене, качество на съня, генетични фактори, физическа активност. За младежите, участвали в проучването на УНИЦЕФ, най-важните фактори за добро психично здраве са социалните контакти, семейството, приятелският кръг и ангажираността на младежите.
Допълнително, съвременните обществени предизвикателства също имат принос към по-лошото психично здраве на подрастващите. Ако вземем например юношите, родени през 2007 година, те преживяват и израстват в среда на множество кризи – социалната изолация и нарушенията в ученето по време на пандемията от COVID-19, измененията на климата, войните и нарастващите конфликти, миграцията, политическата и икономическа нестабилност и цялостната несигурност за бъдещето.
Нарастващата тежест на проблемите с психичното здраве сред младите хора сигнализира за необходимостта от цялостен отговор и внимание на цялото общество. За УНИЦЕФ психичното здраве на децата и юношите е ключов приоритет и организацията работи за осигуряване на качествени и достъпни услуги за промоция, превенция и грижи в общността, образователната и здравна система, за подкрепа на родителите, преодоляване на стигмата и подобряване на осведомеността и разбирането за психичното здраве.
Повече информация за съвместната инициатива „Бъди до мен“на NOVA, УНИЦЕФ България и сериала „Майките“ както и полезни ресурси за деца и родители ще откриете на страницата на кампанията тук.
