Мариета Гечева е дипломиран психолог от Великотърновския университет Св. св. “Кирил и Методий“, има преминато неформално обучение в Теория на обектните отношения с водещ д-р Алберто Хан и гост-лектори от Институт по човешки отношения Тависток. От завършването на университета през 2006, до 2021 година работи интензивно в сектора на неправителствените организации, както в директната работа с клиенти, така и в административно-организационните и стратегически дейности.Темите на работа я срещат с една от най-уязвимите групи в нашето общество – децата в неравностойно положение, чрез редица казуси и случаи на домашно насилие, деца, преживели травматични събития; подкрепа за деца, лишени от родителски грижи; подкрепа при случаи на вътрешно и международно осиновяване. Една от най-важните линии на работа за нея стават подготовката на екипите от професионалисти и тяхното продължаващо обучаване по специфични теми; дизайн и изработване на програми за директни услуги, съобразени с нуждите на целевите групи; системи за вътрешна и външна подкрепа на екипи за директна работа.
Към момента тя е натрупала опит в предоставянето на методическа подкрепа за специалисти в социалната сфера, прилагането на програми и дейности, развиващи мултидисциплинарен и мултисекторен подход и е решена да намира начини, по които професионалисти и институции ще работят заедно и ще бъдат предпазна мрежа за деца в неравностойно положение и деца, преживели травма.
Тя е и част от експертите, които работят за фондация "Лъчезар Цоцорков".
• Госпожо Гечева, как влияе семейната среда върху емоционалното развитие на дете като Дана, което е принудено да поема родителски роли?
На пръв поглед в семейната среда на Дана забелязваме алкохолизма на бащата, но с развитието на сюжета виждаме и друг аспект на ситуацията – отсъствието на майката. Тази комбинация от фактори е в основата на това Дана да „смени“ ролята си на дете с тази на възрастен. Съществуват обаче и случаи, в които, дори семейството да е заедно, другият родител не е способен да предпази детето или децата си от подобни проблеми, което отново води до преждевременното им поемане на отговорности.
Защо се случва това? В ситуации, когато в дома има родител с алкохолна (или друга) зависимост, детето влиза в режим на оцеляване, без да осъзнава как и защо. За да се справи, то започва да се грижи само за себе си, което включва: да бъде непрекъснато нащрек за промени в поведението на зависимия родител, да предугажда реакциите му, да ги смекчава, да се жертва при нужда или да се скрива, ако има опасност. От друга страна, детето често започва да се грижи не само за себе си, но и за родителя – да „кръжи“ около него с надеждата, че ако се погрижи достатъчно добре, нещата ще се променят.
Емоционалното състояние на тези деца се характеризира с висока тревожност. Те често са тъжни и потиснати, изглеждат различни и дистанцирани от връстниците си, самотни, понякога потайни, най-вече защото се опитват да прикрият усещането за срам и безизходица, което витае в дома им. В някои случаи, като при Дана, намират утеха и „скривалище“ в уроците.
• В какви случаи децата, израснали в нестабилни семейни условия, развиват силна привързаност към родителите си, дори когато те не са пълноценни в ролята си?
Децата винаги са привързани към родителите си – търсят тяхното внимание, одобрение и обич. Те нямат критичността на възрастните и не осъждат поведението на родителите си като вредно или неправилно. Поради факта, че са деца, те не могат да разберат защо родителят се държи по определен начин. Нямат представа какво представлява алкохолната зависимост като състояние и как тя изменя личността на засегнатия.
Често това неразбиране води до форма на отричане, при което детето започва да търси проблема в себе си: „Не съм достатъчно добър/добра и затова мама/татко се държи така“, „Ако бях направил/направила еди-какво си, това нямаше да се случва“ и т.н. Освен това, децата виждат родителя като жертва, някой, който страда, и веднъж поели грижата за него, не могат да го изоставят. Това е и причината Дана да отказва предложението на майка си да напуснат баща ѝ.
Подобна нездравословна привързаност може да причини страдание не само в детството, но и в зрелите години. Това явление се наблюдава не само в семейства, в които има родител с алкохолна зависимост, но и при други зависимости, наркотични вещества, хазартна зависимост, включително и прояви на тормоз и използване на физически наказания като „метод на възпитание“, прояви на вербална агресия и други ситуации, в които родителят се чувства безпомощен да овладее собствените си преживявания на гняв, тревожност, невъзможност за справяне с някаква житейска ситуация. Виждаме, че в семейството на Дана алкохолизмът на бащата се е превърнал в нещо, което той използва за утеха и справяне с преживяванията си вследствие на безработица и липса на социална среда.
• Какви са дългосрочните последици за психиката на едно дете, когато поема ролята на „спасител“ в семейството си?
Много възрастни, израснали с родители, страдащи от зависимости, не осъзнават, че техните трудности се коренят в детството им. Поради усещането за несигурност, с което са израснали, те копнеят за стабилност в отношенията си като възрастни, свръхчувствителни са към критика и често се стремят да угодят на другите. В други случаи стават свръхконтролиращи във връзките си, поставят условия и упражняват контрол върху партньорите си.
Често изграждат и нездравословни връзки с партньори, напомнящи родителите им, и трудно напускат такива взаимоотношения. Трудно приемат промени, реагират тежко на раздели, трудно се доверяват, свръхчувствителни са към поведението на другите и често изпитват на пръв поглед необясними преживявания като срам, вина и тревожност. Не могат и не обичат да остават сами, а страхът от самота ги преследва.
• Възможно ли е Дана да изгради здрава самооценка и стабилни взаимоотношения в бъдеще, въпреки детските травми, и какъв би бил пътят към това?
Всеки човек има потенциала да преодолява различни травматични събития и периоди в живота си – от настоящето или от детството. Важно е да осъзнае, че като дете не е носил отговорност за родителите си. Децата в подобна ситуация реагират по начин, който им е помагал да оцелеят в детството си, но като възрастни имат възможност да преосмислят възгледите си за света и взаимоотношенията си с другите.
В случаи на особено тежко физическо или емоционално насилие, последиците могат да включват посттравматично стресово разстройство и депресия. Тук професионалната помощ от психолог или психотерапевт е от съществено значение.
• Какви психологически механизми стоят зад привидно „твърдата“ и небрежна външност, която Дана използва като защитен механизъм?
Дана е в „режим на оцеляване“. Нейният стил на обличане е като на „мъжкарана“, за да изглежда силна. Тя не се радва на съзряващия си образ като млада жена – „тя не носи рокли“, както казва баща ѝ.
Поемането на родителска роля е защитен механизъм, но някои деца прибягват и до употреба на алкохол или наркотици като форма на бягство. Друг механизъм, който Дана използва, е потъването в уроците. Тя се грижи за успеха на съучениците си, което е продължение на нейната склонност към поемане на отговорност за другите. Във филма съучениците й се отплащат с грижа за нея, дават й храна, събират пари за екскурзията, но в живота не винаги е така.
Една особена форма на защитен механизъм наблюдаваме при Дана, за който говорихме по-горе – отричането на очевидния проблем, което върви ръка за ръка с изместването на проблема. За Дана, като че ли проблемът и отговорността за страданията се прехвърлят към отсъстващата майка, вместо да се назове това, което се случва с баща ѝ. Дана смята, че майка й е отишла в чужбина не за да се погрижи за тях, да печели и изпраща пари, а за да живее самата тя, майка й, по-добре. Вероятно ако Дана имаше „очите на зрителите“, щеше да вижда ситуацията си по различен начин.
