Гоя се ражда на 30 март 1746г. в малко селце в Испания в семейство от средна класа и за него ни разказва Джуджи в "На Кафе" по NOVA. Четвъртото от шест деца, той е наречен с името Франциско Хосе де Гоя и Лусиентес. Баща му бил занаятчия, позлатявал икони и правил златни декорации. Майка му произхождала от дребната аристокрация. Първите картини на Гоя са изпълнени с типичните за барока религиозни сюжети.
През 1770-та той най-накрая успява да събере пари за пътуване до Италия, където е впечатлен от произведенията на италианските майстори. През 1786-та става кралски художник и известно време рисува предимно портрети на кралското семейство и испанската аристокрация.
Гоя живее в мрачно време за човечеството и в един от най-интересните периоди за изкуството на границата между просвещението, времето на старите майстори и модернизма. Изкуството му е предшественик на съвременната живопис и на авангардното изобразително изкуство на 20-ти век. Един от най-известните му цитати е „Сънят на разума ражда чудовища.“ Колекцията черните картини са най-смразяващите и известни картини на Гоя, които всъщност никога не са били предназначени да бъдат виждани от някого, освен от самия него.
През 83-та година на миналия век, един друг голям каталунски художник Хуан Миро, отива в музея Прада. Уредничката го пита, „Къде искате да ви заведа, господине? Той казва: „Искам да ме заведете при кучето“. И тя го води в галерията, където са изложени "Черните картини" на Гоя. Сяда пред тази картина и седи там половин час, след което си тръгва. По това време Хуан Миро е на 90 години и казва, че това е последният път, който посещава музея Прада и повече никога няма да го направи. Така и се случва. И това е едно от най-великите неща, според доста художници. Гоя рисува около 1800 картини през целия си живот. "Черните картини" са наистина най-странните, най-мистичните. Внушението, което имат, когато ги гледаш, витащата около тях мистичност. Странното и мистичното около тях е, че Гоя е бил кралски художник първо и след това, как стига до това, до този момент, да рисува тези ужасяващи сюжети. Мистичното е и това дали всъщност той ги е рисувал.
Фактически, когато е на около 50 и няколко години, Гоя се разболява от някаква много странна болест, която не знаят от какво е, всъщност, от какво е причинена. Оглушава напълно и започва да изпитва през някаква цикличност, доста тежки депресии. Той е бил изключително добър автор на портрети и си е правил много автопортрети. Бил е изключително харизматичен, много весел и забавен човек, обичал е женските компании, бил е бохем, обичал е жените, и когато всъщност му се случва това нещо, някои смятат, че е бил болен от сифилис и това поразява мозъка му. Други казват, че може би от оловото в боите - художниците по онова време са рисували с бои, които са имали олово.
Така че не се знае всъщност от какво се разболява, но така ли иначе оглушава напълно. На 73 години решава да напусне центъра на Мадрид, където е живял, за да се пресели в покрайнините на града, в едно имение, което той купува. Имението се казва Куинта Дел Сордо, което буквално в превод означава „Имението на Глухия“. Много хора може би ще си помислят, че е така кръстено заради него, но не. Предишният собственик на имението също е бил глух и фактически това е причината така да се казва имението.
Всичките тези 14 броя картини, той ги рисува в това имение и то директно върху стените на къщата си. Тези 14 броя картини той никога никъде не подписва. Това е част от мистерията. Изключително много се различават от останалите картини на Гоя, които той като кралски художник е рисувал портрети на кралското семейство, различни пикници, весели неща и в същото време тези мистерии... Когато е живял в имението Коинта Дел Сордо в Мадрид, то е било на един етаж, според тези изследователите, които изследват творчеството на Гоя.
А когато намират картините имението вече е било на два етажа. Любопитното е, че и на двата етажа има негови картини. Toй завещава това имение на своя внук, Марио, който е син на сина му, Хавиер. Едната теорията е, че всъщност Хавиер, сина му, е този, който рисува картините. А защо Марио после ги продава от името на Гоя е лесно разбираемо, защото просто са стрували много повече пари. Това е една от версиите. Джуджи ни разказва една супер интересна история, свързана с най-прочувствената, може би, картина на Гоя. Това е „Голата маха“.
Има теория, че всъщност Голата маха е поръчана на Гоя да бъде нарисувана от един министър в Испания, Мануел Годой, на който тя е била любовница. Той искал да си я има и да си я гледа, но поради факта, че инквизицията е била много силна в тези години и строго са се преследвали такива неща, той поръчва на Гоя да нарисува и „Облечената маха“, Те са абсолютно еднакви всъщност и като размери, но едната е облечена, другата е съблечена, като облечената седи върху съблечената. С някакъв специален механизъм е отмествал когато си е бил сам в кабинета и си я гледал. Въпреки всички тези предохранителни мерки, инквизицията успява да ги разучи тези неща. И съответно Годой е изправен на съд. Но той казва, че не е бил той и завлича със себе си в скандала и самия Гоя, като казва, че той е едва ли не е инициатор. На Гоя обаче му се разминава само с едно порицание.
Следва нов скандал по повод „Голата маха“, защото през 30-те години на миналия век излиза една пощенска марка в чест на 100-годишната от смъртта на Гоя с „Голата маха“. И тогава също гръмва страшен обществен скандал, защото смятат, че това развращава децата, тъй като ако марката попадне в ръцете на малко дете, то още трябва да я оближе за да се я залепи. След Втората световна война обществото започва много да се вълнува, защо и коя е жената, която е всъщност „Голата маха“. Картините пресъздават образа, въплащение на испанския идеал за красота по онова време. Едната версия е, че това е любовница на въпросния министър Годой, а другата версия е, че Гоя рисува 13-та херцогиня Алба, аристократка, която се твърди, че е била негова любовница и всъщност тя го е поддържала през всички тези години.
Семейството на наследниците на херцогиня Алба са много ядосани от факта, че се говори така за тяхната пра-историческа роднина, решават, че ще направят екхсумация на трупа за да може да бъдат изровени и сравнени пропорциите на тялото. Оказва се обаче, че като разкопават гроба са минали повече от сто години и нищо не е останало, защото наполеоновите войници, освен, че са заграбили бижутата й и каквото е имало, но както ценностите, така и самите кости на херцогинята са изчезнали, така че херцогиня Алба не може да бъде разпозната.
„Черните картини“ никой не се знае как и кой ги рисува. Първият им собственик е един френски барон, Елан Жер, който ги показва за първи път на изложението в Париж през 1878г., като той поръчва на един валенсиански художник да ги свали от стените и да ги направи. Доста голяма част от картините са развалени от това, така че самия реставратор след това ги е дорисувал. Изследователите на Гоя твърдят, че малко са поразвалени от този факт, но това няма значение. До ден днешен, с цялата си тази гротескност на човешките грехове, може би на демоните на самия Гоя, който по това време, както споменахме вече е бил болен, всичко това е пренесено на картините.
Гоя заминава за Франция и фактически там умира на 82 годишна възраст, като след което Испанското правителство, решава да върне тленните му останки в Испания. 50 години след това след ексхумацията на тялото му се оказва, че главата на Гоя липсва. Днес останките му се намират в църквата Сан Антонио де ла Флорида, където 100 години преди това той е изрисувал купола. И до ден днешен Гоя със своята личност вълнува наистина много. Шарл Бодлер е писал стихове, Карлос Саура и Милош Форман са направили филми.
Прочете още:
- Сватовникът на монарха: Как художникът на Хенри VIII му помага да си избира съпруги
- Геният, на когото не дадохме нищо: 11 странни факта за живота на Винсент ван Гог
- Леонардо да Винчи - тайната на гения