През 1918 г. в Хокайдо, Япония, семейство на име Сузуки имало двегодишна дъщеря на име Окику, което на японски означава хризантема. Тя била обожавана от семейството си, но тъй като била най-малката, била самотно и крехко дете и прекарвала по-голямата част от времето си на закрито. Брат й, Ейкичи Сузуки, решил да спести парите си и да купи на малката си сестра кукла, за да й прави компания. Той й купил красива порцеланова кукла, облечена в сложно бродирано кимоно, със затворена усмихната уста и дълга до раменете коса, подстригана в стил окапа, който бил много популярен тогава.

Куклата изглеждала удивително истинска и доста драматично приличала на момиченцето. Може би съдбата й била изпратила тази кукла. Скоро куклата стана любимата играчка и постоянен спътник на Окику.

Една година след като куклата била в семейството, малкото момиче Окику внезапно се заразило с треска и, вкопчена в куклата си на смъртния си одър, починала. По това време тя щяла да е на три години. Опустошено от този обрат на събитията, семейството направило това, което повечето японски семейства често правят: те запазили куклата, която любимата им дъщеря толкова обичала, и я поставили на семейния олтар. Тогава започнали да изживяват и виждат свръхестествени явления. Те чували шепнещи гласове, предмети се разхвърляли из стаята, светлините се включвали и гаснели сами и семейството дори се събуждало от хълцащо дете до леглото им, което изчезвало, когато му се говори.

Ужасено, семейство Сузуки решило да доведе шаман от селото, за да види дали може да се свърже с неспокойния дух. Шаманът бил повикан и потвърдил подозренията им. Духът всъщност бил тяхната скъпа починала дъщеря и душата й се върнала, за да живее в любимата й кукла, която стояла в семейния храм.

Семейство Сузуки неохотно решило да се премести в град, наречен Сахалин, но за съжаление трябвало да остави куклата на грижите на симпатична група будистки монаси в храма Иванизава в Хокайдо, Япония. Семейството направило това, защото смятало, че отнемането на куклата от мястото, където е погребана дъщеря им, ще ядоса и разстрои духа й. Монасите започнали да се грижат за куклата, която също се наричала Окику, куклата Хризантема, и започнало да се случва нещо странно.

Твърди се, че косата на куклата започнала да расте - станала по-дълга, по-буйна и по-груба от всякога и продължава да расте до ден днешен.