Представи си следната ситуация: печелиш стотици хиляди на година, но въпреки това живееш с усещането, че парите все не достигат. Звучи абсурдно, нали? Е, оказва се, че това съвсем не е толкова рядко срещано явление — психологическият феномен „дисморфия при парите“ (или money dysmorphia) е по-разпространен, отколкото си мислим, а дори и звезди като актрисата Мили Боби Браун не са защитени от него.
Темата обсъждаха панелистите в "На кафе" тази сутрин.
Дисморфията при парите описва онова особено усещане, че не си „достатъчно богат“ или финансово стабилен, въпреки обективно високите си доходи и стабилност. Това е състояние, при което възприятието за собственото финансово положение е силно изкривено, често под влияние на минал опит, социално сравнение или просто поради това, че стандартът на живот постепенно и неусетно се е надувал като балон. В съвременния свят, особено с влиянието на социалните мрежи, усещането за недостиг на пари е по-скоро психологически трик, отколкото реален проблем.
Ярък и много човешки пример за това е именно Мили Боби Браун — звездата от култовия сериал "Stranger Things". Въпреки огромния си успех и милионите, които печели още от тийнейджърска възраст, Мили споделя, че все още се чувства неудобно да харчи пари за себе си. В интервю за подкаста "Call Me Daddy", актрисата разказва как близък я кара да си позволи повече, но тя упорито продължава да избира скромни покупки, често търсейки съвет от родителите си преди по-големи харчове. Дори една обикновена покупка на дизайнерски слънчеви очила ѝ създавала дискомфорт.
„Израснах без пари и това остави у мен един особен страх — дори днес съм изключително внимателна с харченето, защото имам усещането, че всичко може да свърши отново“, споделя тя.
Това чувство е добре познато на мнозина, независимо дали става дума за холивудски звезди или за хора, чието детство е преминало в борба за финансова стабилност. Често причината за тази „финансова дисморфия“ се крие в детството, когато несигурността оставя дълбоки емоционални следи. Нашият мозък, стремейки се да ни защити, продължава да изпраща сигнали за опасност дори тогава, когато реално такава вече няма.
Прочетете още: