Тази сутрин в предаването „На кафе“ по NOVA бе излъчено интервю с Джоко Росич от далечната 2001 година, което ни вдъхнови да се потопим в живота и творчеството на този забележителен актьор.
Джоко Росич, роден като Джордже Росич на 28 февруари 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия, е български актьор от смесен произход. Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 г., по политически причини, Росич емигрира в България. Завършва икономика във ВИИ „Карл Маркс“ през 1956 г. и школата по радиожурналистика в София през 1961 г.
Работи 17 години в Българското радио като журналист, преводач и говорител в Сръбската редакция на Радио България. След това, от 1972 до 1992 г., се отдава на актьорството в СИФ.
Джоко Росич има над 110 филма в своята кариера, като се е снимал в български, унгарски и сръбски продукции. Някои от най-известните му филми включват „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“ и „Под игото“.
Джоко Росич е бил женен два пъти. Първият му брак е със Занка Александрова, а вторият - с Лиляна Лазарова. Той има една дъщеря от първия брак – българската театрална актриса Ирина Джордже Росич, и доведен син от втория брак – Стоян Колев. Росич има двама внуци, правнук и правнучка, като също така се е грижил за внучките на Лиляна като за свои собствени.
Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове. През 2010 г. получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите си заслуги и принос към българското кино. Умира на 21 февруари 2014 г. от рак, дни преди да навърши 82 години, и е погребан в Централните софийски гробища.
Ето някои от най-запомнящите се цитати на Джоко Росич: