Жените харесват мъже с вратовръзки. Това е доказано научно, практично и по всички останали възможни начини. Ако и вие сте сред горещите почитатели на този аксесоар, ще ви интересно да научите, че в националния музей в Цюрих са открили изложба – на вратовръзката.
Този аксесоар е смятан за символ на властта и говори много за човека, който го носи. В изложбата е разгледан във всичките му форми и проявления във времето.
Униформени вратовръзки, вратовръзки с цветовете на големите британски университети, президентски вратовръзки, задължително червени за републиканските кандидати в предизборните кампании, и сини за демократите.
Експозицията следва стъпка по стъпка протокола около аксесоара, използван дълго време като символ на социалната йерархия.
Между експонатите присъстват вратовръзките, които държавните мъже са носели с гордост, като дантеления шал, завършващ костюма на Кристиан Седми (1749-1808), крал на Дания и Норвегия по време на коронацията му.
Както и един екземпляр, изпратен през 1979 на президента Джими Картър от американския актьор Джефри Валънс. Валънс пращал вратовръзки на няколко американски президенти, с молба да получи друга в замяна.
Картър обаче е изпратил писмо от канцеларията на Белия дом, в която учтиво се обяснява, че подаръкът не може да бъде приет.
В отделен раздел са подредени вратовръзки на прочути артисти, като тази на Анди Уорхол – кралят на попарта, или вратовръзката, която носела германската актриса Марлене Дитрих, с което е скандализирала млади и стари.
Вратовръзката се появява през XVII в., когато френската аристокрация се вдъхновява от едно обикновено шалче, което хърватските войници носели на врата си и което придавало на униформата им елегантност и шик.
В онези години тя заемала място в гардероба на дворцовите дами, изложбата припомня този факт, посвещавайки цял раздел на женската вратовръзка.
Във вид на жабо, фльонга или папионка, тя постепенно става неотменима част от мъжкия гардероб, допринасяйки за просперитета на Цюрих, който дълго време е бил един от главните центрове за производство на тъкани за вратовръзки, заедно с Комо в Италия, или Крефелд в Германия.
Тези специални платове били изпращани на кроячите в Англия през XIX в, а по-късно и в САЩ и Япония, припомня Алексис Шварценбах – историк, изучаващ историята на коприната в Цюрих.
Японските фабриканти дълги години продължили да се снабдяват с платове от Швейцария, където ходели специално, за да намират малки количества от скъпоценния плат, така че да предложат на клиентите си уникални вратовръзки, които никой друг няма да има.
Свободна от задълженията, вратовръзката днес се налага като моден аксесоар, с който мъжете да персонализират облеклото си.
Изложбата, открита в Цюрих средата на септември, ще продължи до 18 януари.
