Какво по-интригуващо предизвикателство от това да се върнеш един век назад в романтиката на черно-белите ленти и да успееш само с чисти човешки емоции, безграничен талант и красиви лица, говорещи ярко, но без да изричат нито дума на глас, да разбиеш на пух и прах всички онези високо технологични и окъпани в ненужен цвят филмови продукции, обирайки плеада от безброй престижни отличия, сред които и пет статуетки "Оскар".
Явно на все по-разглезените от Холивуд зрители им липсват истинските и обикновени истории, затова и филмът "Артистът" се сгуши така уютно в сърцата и съзнанието на публиката и критиците.
И въпреки че дрехите, показани в него, трябва да се видят на екран, а не да се описват в подобни материали, няма как да не направим един фин реверанс към американеца Марк Бриджес, който е дизайнер на повечето тоалети във въпросния френско-белгийски проект.
На 26 февруари той прибра и своя първи "Оскар" заради безупречната си работа по костюмите в "Артистът", макар че отдавна вирее в холивудския климат, защото е работил за филми като "Буги нощи" (1997 г.), "Магнолия" (1999 г.), "Ще се лее кръв" (2007 г.) и "Боецът" (2010 г.).
"Във лентата присъстват само два цвята, но така сюжетът става още по-наситен, а красивите кройки от 20-те години на миналия век са достатъчно силен елемент, за да обогатят подобаващо изпълненията на актьорите", споделя Марк.
Той разказва в захлас, че всички дрехи е трябвало да бъдат готови за по-малко от два месеца, а самото проучване на тогавашната мода също му е отнело солидна част от времето.
"Бях повлиян от различни филми, принадлежащи към онази епоха, но един от тях Show People (1928 г.) се оказа най-ценният ми източник на идеи с неизчерпаемите и фамозни дизайнерски композиции, присъстващи във всеки негов сюжет", разказва още Бриджес.
По време на снимките на "Артистът" изпълнителите на главните роли французинът Жан Дюжарден и аржентинката Беренис Бежо всъщност са носели и автентични костюми, които са били почти на 100 години, изработени основно от коприна, памук и по-фина вълна.
"И двамата се справиха прекрасно с носенето на тези модни шедьоври, а най-важното за мен е, че се чувстваха комфортно в тях, което говори не малко на публиката, когато през всички тези 100 минути от екрана не се проронва нито дума", коментира щатският костюмограф.
За да завършим тази визуална разходка, ще трябва да споменем и човека, на който Мерил Стрийп благодари на второ място след съпруга си Дон, получавайки третия си "Оскар" за "Желязната лейди". Става въпрос за фризьора и гримьор Рой Хеланд, който си тръгна с най-престижното кино отличие за същия филм, но логично в категорията "Грим".
"Искам да отдам почит на мъжа, с когото работя от 37 години", бяха част от думите й за Халанд.
"За мен се оказа страхотно изживяване да съм част от този филм, дори и бюджетът да не беше от високите. Имах право на пет перуки и то под наем, за да прекроя образа на Маргарет Тачър върху лицето на Мерил. Най-трудно се оказа не да я покрием отгоре до долу с макияж, а да вземем отделните черти на Тачър и да ги напаснем към мимиките на Стрийп, за да може да покаже най-точно и естествено изразните средства на своя персонаж", каза 69-годишният Рой.
Самата актриса е прекарвала над три часа всеки ден, докато бъде претворен ликът на бившия британски министър-председател върху физиономията й.
