Д-р Снежана Атанасова, създател на клиника „ATA-DERMA“, е дерматолог с повече от 15 години практика в България. Притежава две висши медицински образования - завършва медицина в Русия, а след това се дипломира и в Еберхард – Карл Университет Тюбинген, Германия. Специализира дерматовенерология в Русия и България. Редовно участва като лектор в международни конгреси и конференции в страната и чужбина, като често провежда и обучения за колеги в сферата на естетичната дерматология. Д-р Атанасова е председател на Асоциация на естетичните дерматолози в България (БАЕД) от основаването на организацията през 2017 година.
Уголемяване на устните - какви са новите професионални тенденции в тази сфера?
Тенденциите би трябвало да са едни и същи, а намесата да не си личи и да е съобразено с архитектониката на лицето, да е подбран правилно дермален филър, в този случай не може например да се използва дермален филър, който е предназначен за възстановяване на обемите и с по-голяма плътност да се сложи в устните, предвид, че зоната е подвижна и там използваме много артикулация. Трябва да слагаме дермални филъри, които са предназначени и са съобразени с особеностите на тази зона. Ако все пак личи намеса, тя трябва да е много деликатна, а не да се излагат на показ огромни устни или свръхкорекции, които ние наричаме „хиалуронов мустак“, когато филъра се качва над контура на устната и се визуализира.
От практиката Ви: Продължава ли да има наплив от пациенти, които искат да уголемят устните си и какво се търси днес като размер, форма, прилика с популярна личност?
Това е една от най-търсените процедури в нашите практики. Проблемът е, че тези процедури се предлагат и извършват в козметични салони, а това крие големи рискове, такива като например образуване на абсцес (гноен възпалителен процес), след инжектиране на филър от козметик. Също така има риск да се запушат кръвоносните съдове на устните. Лично аз докладвах вече такъв случай на нашите конгреси. Когато се запушват кръвоносните съдове, започва отмиране на меките тъкани, некроза, когато има различни миграции, асиметрии или неравномерно разпределяне на гела в устните. Изводът е, че тези процедури трябва да се търсят в лекарските практики и пациента трябва да се интересува кой ще му извършва процедурата, какъв дермален филър ще се сложи, трябва да се търси информация за самия продукт, за самия лекар, за самата практика, защото това не се случва в козметичните салони, въпреки че някои от тях се наричат „клиники“, но там нямат право да извършват тези процедури. Трябва пациента да получи чек, където пише наименованието, срока му на годност, номера и количеството. Относно прилика с популярна личност, това отшумя, сякаш едно време наистина идваха, показваха снимки и казваха: Искам ето такива устни! Но не могат да станат такива устни, защото във вашия случай е анатомично, ние нямаме такива предпоставки да се получи така, както е на снимката. Много често, в 90% от случаите, мен ми показват фотошопирани кадри и споделят, че искат такива устни. Буквално вчера получих снимка от една пациентка, която искаше подобни устни и дали мога да й ги направя. Отговорих и, че мога, но само с фотошоп на снимка, а в реалността няма как да се получи, защото тя има анатомично съвсем други устни. Ние понякога използваме ботулинов токсин заедно с дермален филър в устните, за да отпуснем мускулатурата, да се разпредели равномерно този филър. Призовавам пациентите да подхождат критично към избора на специалист и практика, където ще се извърши манипулацията.
А какво представлява емобилизация на устните? Има ли превенция и какво е лечението?
Емобилизацията е запушване на кръвоносен съд, който кръвоснабдява устните. Когато частичка от гел запушва лумена на кръвоносен съд и съответно се прекратява кръвоснабдяването. Зоната веднага започва да реагира с промяна на цвета на кожата, с промяна на чувствителността, с формиране на рани, ако навреме не се намеси и не се разпознае тази клинична картина, защото ние имаме 24-72 часа, в които да реагираме с хиалуронидазата, за да отпушим и да разтворим този ембол и да не му дадем да се раздели на малки частички и да продължи с тока на кръвта да запуши още някъде, защото проблема може да е там, където е извършена манипулацията в зоната на устните, но емболът може да отиде в околната зона и там да разгърне клиничната картина. С тока на кръвта може да се разделят частичките на тази тапа от гел и да се задълбочи проблема. Превенцията е лекар, който извършва тази манипулация, трябва не само да умее технично да извърши манипулацията и правилно да подбере филъра, но и да разпознае признаците, когато започва усложнение, тук говорим за емобилизация, но понякога може и да е неправилно подбрано количество гел, може да компресира кръвоносен съд и пак да спре кръвоснабдяването. Лекарят би трябвало навреме да разпознае признаците на компресия или емобилизация на тъканите и навреме да се намеси с отстраняването на това усложнение. Имали сме такива случаи, лекар, който просто не е разпознал, защото не е достатъчно компетентен в използването на дермални филъри за лицето и в познаването на анатомичните характеристики на тази зона. Това е страшно, когато лекар не може да прецени, че ситуацията излиза извън контрол и се губи ценно време, съответно пациента разгръща некроза и впоследствие след нея се формират белези, които се виждат, функционално се нарушава зоната. Също така емболът може да стигне чак до окото, имали сме и такива клинични случаи и може и там да разгърне подобна картина. Има вече описани случаи, сложен филър в назолабиалната бръчка или в устна или в носа, емболът е тръгнал към окото и това се е отразило на функцията му, като има случаи и на ослепяване след това. Има описани случаи и на инсулт след дермален филър, който е сложен в зоната на глабела (междувеждието) и зоната на носа. Много трябва да се внимава, защото усложнения могат да се случат при всеки лекар, но той трябва да има компетенция и да разпознае този процес и да работи така с него, за да спаси тъканите навреме и да не се разгърне страшна клинична картина. Ако времето е изпуснато и се е стигнало до некроза, за лечение се използват съдоразширяващи медикаменти, антибиотична терапия, също така барокамери, а в такива случаи пациента се намира в стационарни условия.
