От векове жените полагат грижи за косите си в стремежа си да ги направят по-здрави и блестящи. Най-старият начин за това е позабравеното в наши дни къносване. В арабския свят и Индия жените се славят с пищните си коси, които са такива благодарение на постоянната употреба на къна. Колкото и да се развива науката, каквито и нови козметични продукти да излизат на пазара, все още не е измислено нещо по-добро от лечебните, ефективни и безопасни природни средства.
За разлика от боята къната не променя химичната структура на косъма, а напротив - възвръща здравината му. Тя покрива косъма подобно на защитен филм, като го прави по-устойчив и плътен. Къната има антисептични свойства и е добро средство срещу пърхот, косопад, за лечение на рани, при дерматологични проблеми и заболявания на ставите.
Понятието "къна" се отнася за изсушените и смлени на прах листа на растението Lawsonia inermis. То расте като храст в Северна Африка, Южна Азия и Северна Австралия и съдържа пигменти, смоли и танини, които придават на косата обем и блясък. Наречено е на името на изследователя Джон Лоусън, който през 1709 г. му прави ботаническо описание.
Благоприятните климатични условия в районите, където расте то, позволяват да се отглежда реколта по няколко пъти на година. Според експерти най-скъпата и висококачествена къна се отглежда в Раджастан (Индия). Световното производство на къна на прах е около 7 млн. тона годишно. Растението има няколко вида, от които се добиват различни сортове къна. Често вместо думата "къна" се използва думата "хена", която произлиза от арабската дума al-hinna.
Трудно е да се каже къде се е зародила традицията на употребата на къна за козметични и медицински цели. Някои учени вярват, че това е станало в Индия, а според други - в Средния Изток и Северна Африка. Така или иначе, хората са използвали къната за боядисване още през бронзовата епоха. В древноегипетски медицински текстове пък се споменава за приложението ѝ като лекарство. В Северозападна Сирия върху плочки, датиращи от 2100 г. пр. Хр., са намерени най-ранните писмени сведения за използването на къна за оцветяване на кожата на булка.
Тъй като къната има охлаждащи свойства, хората от пустинните райони я използвали, за да разхлаждат телата си. Те правели паста, в която потапяли дланите и стъпалата си – така добивали усещане за хлад по цялото тяло. То се запазвало, докато избледнее оцветяването, a след това по кожата оставали пъстри шарки, откъдето постепенно дошла идеята да се направят "шаблони" за декоративни цели. Документирано е, че Клеопатра е използвала къна точно с такава цел.
Някои египетски мумии на жени пък имат яркочервени коси, вероятно боядисани с къна. В Мароко багрели вълната с къна, с нея боядисвали и кожите за барабани, тъй като тя действа противогъбично и предпазва тъканите и кожите, оцветени с нея. Освен това отблъсква някои насекоми и защитава от плесени. Цветовете на растението в древността били използвани за направата на парфюми. В Европа през 19 век къносването на косите в червено било популярно в средите на жените, последователки на някои арт движения.
В наши дни в арабските страни, Индия и Пакистан бодиартът с къна продължава да е изключително прилаган. Специфични са тънките, фини линии, които покриват дланите и стъпалата, прасците, ръцете до лактите, раменете и гърба. В Индия рисуването по кожата с паста, приготвена от къна, се нарича мехнди. Рисунките са с флорални мотиви и изображения на птици. Те могат да издържат до 14 дни в зависимост от това колко свеж е изходният материал. В арабските страни пък предпочитат рисунките с геометрични мотиви. Като част от сватбената церемония лицето и ръцете на булката се покриват с шарки, които наподобяват фина дантела - понякога там са скрити символи, които младоженецът трябва да открие. Когато жената роди, изрисуват цялото ѝ тяло - така се прави връзка със сватбата.
Натуралната къна е землистозелена на цвят и има характерен мирис – не съществува черна, кестенява или изсветляваща къна. Нюансът, който се получава след боядисването, е индивидуален - зависи от естествения цвят на косата и качеството на къната и може да варира от оранжев до кестеняв или червен. Има значение и при какви климатични условия е отглеждано растението, например египетската къна дава по-риж оттенък, а индийската - интензивно червен. Различни нюанси на косата могат да се получат, ако къната се комбинира с други билки - например сена (наричана безцветна къна) за златисти оттенъци, индиго за по-тъмночервени тонове и амла за кестеняви. Къната оцветява косата по специфичен начин: гъстата и тъмна коса по-слабо, а по-интензивно тънката коса.
Къната не е подходяща за жените, които искат да изсветлят косата си или търсят специфичен оттенък - например светлолешников или пепеляворус цвят.
Техниката за приготвяне на къна за косата не е сложна, но изисква време и търпение. Предлагаме ви базисна рецепта:
* 100 г къна
* 1/2 чаша лимонов сок или черен чай
* 1/4 чаша вода
* 1 чаена лъжичка зехтин
Смесете всички съставки в неметален съд и покрийте сместа. Нека престои в продължение на 12 до 24 часа, за да се освободи цветът на къната. Когато той се промени от тъмнозелен в кафеникав, значи е готова за употреба. Консистенцията трябва да е като крем. С помощта на ръкавици нанесете сместа обилно върху косата. След това покрийте главата с найлонова шапка за душ. Крайният резултат зависи от оригиналния цвят на косата и колко дълго е престояла къната. Колкото по-дълго стои, толкова по-червена ще стане косата – някои жени я оставят половин час, а други – 12 часа. Нормално е да се остави да престои 3 часа. След като сте постигнали желания цвят, измивате с шампоан.
Трябва да се знае, че къната не може да покрие добре белите коси, тъй като се влияе от основния цвят на косъма.
Освен за оцветяване на косата, къната се използва и за поддържане цвета на веждите и миглите. В арабските страни много популярна е и корекцията на формата на устните с продукт на базата на къна. Представлява апликатор във вид на писалка, който съдържа еквивалента на 5 кг къна на прах. Това е перфектната алтернатива на колагеновите инжекции и болезнените татуировки за корекция на контура на устните. Натуралните съставки на продукта хидратират устните и стимулират естествения синтез на колаген в тях. В Европа този продукт се продава под името Henna Lipsize.
През 90-те години на 20 век започнали да експериментират с оцветителя парафенилендиамин (ПФД), наричан "черна хена". Прибавяли го към боите за коса и къната, тъй като правел оцветяването по-трайно. Това вещество се използва и досега при временните татуировки, но трябва да се знае, че е силен алерген, особено при хора, които имат предразположение. Парафенилендиаминът е особено опасен и при евентуални кръстосани реакции с някои упойки, лекарства или текстилни бои. Може да причини силни обриви по кожата, сърбящи възпаления и мокри болезнени екземи от 3 до 10 дена, след като е направена татуировката.
Много от уличните художници използващи "черна хена" не знаят или заблуждават за съдържанието на техния бодиарт продукт. Полученият отпечатък след татуиране е черен и не променя цвета си. Ако рисунката е черна и стои повече от няколко дена, то най-вероятно това е ПФД. Затова се осведомете добре и много внимавайте, преди да решите да си правите временна татуировка.
Ако сте сръчни и умеете да рисувате, можете да си сътворите сами временна татуировка. Найлонова торбичка с пробита дупчица в единия ъгъл върши същата работа като апликатор. Поставяте в нея приготвената паста от къна, стискате и рисувате. Важно е да се знае, че когато къната се приготвя за татуиране, към нея трябва да се добави и малко захар, за да се задържи по-лесно пастата върху кожата.
Автор: Тоня Василева
* Eто и видео, показващо как се рисува с къна върху ръцете.
