С какво е толкова ценна къната

Хората са използвали къната за боядисване още през бронзовата епоха
Снимка: Thinkstock

От векове жените полагат грижи за косите си в стремежа си да ги направят по-здрави и блестящи. Най-старият начин за това е позабравеното в наши дни къносване. В арабския свят и Индия жените се славят с пищните си коси, които са такива благодарение на постоянната употреба на къна. Колкото и да се развива науката, каквито и нови козметични продукти да излизат на пазара, все още не е измислено нещо по-добро от лечебните, ефективни и безопасни природни средства.

За разлика от боята къната не променя химичната структура на косъма, а напротив - възвръща здравината му. Тя покрива косъма подобно на защитен филм, като го прави по-устойчив и плътен. Къната има антисептични свойства и е добро средство срещу пърхот, косопад, за лечение на рани, при дерматологични проблеми и заболявания на ставите.

Понятието "къна" се отнася за изсушените и смлени на прах листа на растението Lawsonia inermis. То расте като храст в Северна Африка, Южна Азия и Северна Австралия и съдържа пигменти, смоли и танини, които придават на косата обем и блясък. Наречено е на името на изследователя Джон Лоусън, който през 1709 г. му прави ботаническо описание.

Благоприятните климатични условия в районите, където расте то, позволяват да се отглежда реколта по няколко пъти на година. Според експерти най-скъпата и висококачествена къна се отглежда в Раджастан (Индия). Световното производство на къна на прах е около 7 млн. тона годишно. Растението има няколко вида, от които се добиват различни сортове къна. Често вместо думата "къна" се използва думата "хена", която произлиза от арабската дума al-hinna.

Трудно е да се каже къде се е зародила традицията на употребата на къна за козметични и медицински цели. Някои учени вярват, че това е станало в Индия, а според други - в Средния Изток и Северна Африка. Така или иначе, хората са използвали къната за боядисване още през бронзовата епоха. В древноегипетски медицински текстове пък се споменава за приложението ѝ като лекарство. В Северозападна Сирия върху плочки, датиращи от 2100 г. пр. Хр., са намерени най-ранните писмени сведения за използването на къна за оцветяване на кожата на булка.

Тъй като къната има охлаждащи свойства, хората от пустинните райони я използвали, за да разхлаждат телата си. Те правели паста, в която потапяли дланите и стъпалата си – така добивали усещане за хлад по цялото тяло. То се запазвало, докато избледнее оцветяването, a след това по кожата оставали пъстри шарки, откъдето постепенно дошла идеята да се направят "шаблони" за декоративни цели. Документирано е, че Клеопатра е използвала къна точно с такава цел.

Някои египетски мумии на жени пък имат яркочервени коси, вероятно боядисани с къна. В Мароко багрели вълната с къна, с нея боядисвали и кожите за барабани, тъй като тя действа противогъбично и предпазва тъканите и кожите, оцветени с нея. Освен това отблъсква някои насекоми и защитава от плесени. Цветовете на растението в древността били използвани за направата на парфюми. В Европа през 19 век къносването на косите в червено било популярно в средите на жените, последователки на някои арт движения.

В наши дни в арабските страни, Индия и Пакистан бодиартът с къна продължава да е изключително прилаган. Специфични са тънките, фини линии, които покриват дланите и стъпалата, прасците, ръцете до лактите, раменете и гърба. В Индия рисуването по кожата с паста, приготвена от къна, се нарича мехнди. Рисунките са с флорални мотиви и изображения на птици. Те могат да издържат до 14 дни в зависимост от това колко свеж е изходният материал. В арабските страни пък предпочитат рисунките с геометрични мотиви. Като част от сватбената церемония лицето и ръцете на булката се покриват с шарки, които наподобяват фина дантела - понякога там са скрити символи, които младоженецът трябва да открие. Когато жената роди, изрисуват цялото ѝ тяло - така се прави връзка със сватбата.

Натуралната къна е землистозелена на цвят и има характерен мирис – не съществува черна, кестенява или изсветляваща къна. Нюансът, който се получава след боядисването, е индивидуален - зависи от естествения цвят на косата и качеството на къната и може да варира от оранжев до кестеняв или червен. Има значение и при какви климатични условия е отглеждано растението, например египетската къна дава по-риж оттенък, а индийската - интензивно червен. Различни нюанси на косата могат да се получат, ако къната се комбинира с други билки - например сена (наричана безцветна къна) за златисти оттенъци, индиго за по-тъмночервени тонове и амла за кестеняви. Къната оцветява косата по специфичен начин: гъстата и тъмна коса по-слабо, а по-интензивно тънката коса.

Къната не е подходяща за жените, които искат да изсветлят косата си или търсят специфичен оттенък - например светлолешников или пепеляворус цвят.

Техниката за приготвяне на къна за косата не е сложна, но изисква време и търпение. Предлагаме ви базисна рецепта:
* 100 г къна
* 1/2 чаша лимонов сок или черен чай
* 1/4 чаша вода
* 1 чаена лъжичка зехтин

Смесете всички съставки в неметален съд и покрийте сместа. Нека престои в продължение на 12 до 24 часа, за да се освободи цветът на къната. Когато той се промени от тъмнозелен в кафеникав, значи е готова за употреба. Консистенцията трябва да е като крем. С помощта на ръкавици нанесете сместа обилно върху косата. След това покрийте главата с найлонова шапка за душ. Крайният резултат зависи от оригиналния цвят на косата и колко дълго е престояла къната. Колкото по-дълго стои, толкова по-червена ще стане косата – някои жени я оставят половин час, а други – 12 часа. Нормално е да се остави да престои 3 часа. След като сте постигнали желания цвят, измивате с шампоан.

Трябва да се знае, че къната не може да покрие добре белите коси, тъй като се влияе от основния цвят на косъма.

Освен за оцветяване на косата, къната се използва и за поддържане цвета на веждите и миглите. В арабските страни много популярна е и корекцията на формата на устните с продукт на базата на къна. Представлява апликатор във вид на писалка, който съдържа еквивалента на 5 кг къна на прах. Това е перфектната алтернатива на колагеновите инжекции и болезнените татуировки за корекция на контура на устните. Натуралните съставки на продукта хидратират устните и стимулират естествения синтез на колаген в тях. В Европа този продукт се продава под името Henna Lipsize.

През 90-те години на 20 век започнали да експериментират с оцветителя парафенилендиамин (ПФД), наричан "черна хена". Прибавяли го към боите за коса и къната, тъй като правел оцветяването по-трайно. Това вещество се използва и досега при временните татуировки, но трябва да се знае, че е силен алерген, особено при хора, които имат предразположение. Парафенилендиаминът е особено опасен и при евентуални кръстосани реакции с някои упойки, лекарства или текстилни бои. Може да причини силни обриви по кожата, сърбящи възпаления и мокри болезнени екземи от 3 до 10 дена, след като е направена татуировката.

Много от уличните художници използващи "черна хена" не знаят или заблуждават за съдържанието на техния бодиарт продукт. Полученият отпечатък след татуиране е черен и не променя цвета си. Ако рисунката е черна и стои повече от няколко дена, то най-вероятно това е ПФД. Затова се осведомете добре и много внимавайте, преди да решите да си правите временна татуировка.

Ако сте сръчни и умеете да рисувате, можете да си сътворите сами временна татуировка. Найлонова торбичка с пробита дупчица в единия ъгъл върши същата работа като апликатор. Поставяте в нея приготвената паста от къна, стискате и рисувате. Важно е да се знае, че когато къната се приготвя за татуиране, към нея трябва да се добави и малко захар, за да се задържи по-лесно пастата върху кожата.

Автор: Тоня Василева

* Eто и видео, показващо как се рисува с къна върху ръцете.

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти