Да обичаш модата, но да се сблъскваш със стената на ограниченията всеки път, когато тръгнеш да пазаруваш — това е ежедневието за милиони жени по света, чийто гардероб е силно ограничен не от липса на желание, а от липса на избор.
Според проучване на International Journal of Fashion Design, Technology and Education, средният размер на американската жена е 16-18 (или 48-54 по европейската номерация). Въпреки това над 95% от дрехите, които виждаме на модните подиуми, са създадени за жени с размери 0-4 (34-38). Данните са потресаващи, но не и изненадващи. Модната индустрия отдавна изключва реалните женски тела от дефиницията си за "стил", пише Vogue Business.
През последните години множество големи марки направиха опит да бъдат "инклузивни", обещавайки разширени размери и повече представителност. Но според експертите това е било по-скоро временна мода, отколкото дългосрочна промяна. След 2018 г. някои брандове стартираха плюс-сайз линии под натиска на "бодипозитив" вълната. Днес обаче, много от тях вече са заличили тези колекции без извинения или обяснения.
„Липсваше истинска инвестиция в качеството, в кройките и в маркетинга,“ коментира Меган Иксъм, моден стратег и активист за телесно приобщаване. „Марки пускаха дрехи за по-големи размери, без да ги тестват на реални тела, а след това твърдяха, че "не се продават".
Истината е, че плюс-сайз жените са били и остават един от най-големите, но и най-пренебрегвани потребителски сегменти. И докато някои брандове оправдават липсата на размери с „по-високи производствени разходи“, активистите наричат това директно — фетфобия.
„Това е икономическа лъжа и социално лицемерие,“ казва комедиантката и моден критик Лорън Хоуп Крас. „Има пазар. Има пари. Просто индустрията отказва да погледне истината в очите.“
Докато модните гиганти се колебаят, малки брандове и създатели на съдържание създават алтернативи, обединявайки общност от жени, които не желаят да бъдат игнорирани. От платформи като Fat Fashion до инициативи за устойчиво производство на плюс-сайз дрехи — движението за приобщаване продължава, макар и често извън светлината на прожекторите.
В крайна сметка модата би трябвало да е израз на идентичността ни, а не на ограниченията, които размерът ни поставя. Или както казва моделът и активистка Стела Китрел: „Всички заслужаваме дрехи, които не просто ни стават, а ни карат да се чувстваме красиви.“
Прочетете още: