Луи Вюитон е роден през 1821 година в изключително бедно семейство в малко селце (Анчай) в района Жура в източна Франция. Баща му е дърводелец и прави столове, а майка му шапки. Луи помага за изхранването на семейството от невръстно дете. Когато е на 10 години, майка му умира, а след две години и баща му. Вюитон е осиновен, но напуска дома си в Анчай през пролетта на 1835 година, на 13 годишна възраст, за да измине пеша 500 км до Париж в търсене на по-хубав живот. Пътят му отнема две години, през които спира и работи каквото намери, за да преживява – почиства обувки, работи на полето, продава цветя.
На 15 години пристига в Париж.
Луи търси дълго и безуспешно работа, докато съдбата не му се усмихва пред витрината на майстора на багажни сандъци за кораби и пътешествия Марешал. По това време аристократите събират багажа си в подобни сандъци, които се отличават с изключителна изработка и майсторство. За облицоването и декорацията им се наемат големи майстори, както и други, които да тестват устойчивоста на сандъците на удар и намокряне. Луи работи 17 години в ателието на мосю Марешал и става помощник, а после и главен майстор.
През 1854 година, когато е на 33 години, се жени и основава собствено ателие.
Бизнесът му се разширява бързо и малко по-късно прави по-голяма работилница извън Париж в Асниер-сюр-Сен и наема 20 работника, които изпълняват само частни поръчки. На вратата на магазина му пише „Сигурно опакова най-крехките предмети. Специализиран в опаковката“.
Клиентите на Луи Вюитон винаги са състоятелни хора, но когато съпругата на Наполеон Трети го наема да „опакова най-красивите дрехи по изящен начин“, славата му се понася сред кралския елит, който му осигурява работа до края на кариерата му.
Вюитон създава и изключително оригинални сандъци – от такъв, който се превръща в легло, изработен специално за италианския изследовател Пиер Саворнян Браза, през сандък, в който може да се превозва пони, до специалните сандъци гардероби на херцога и херцогинята на Уиндзор.
Най-известните модни фигури като Коко Шанел, Хелен Рошас и семейство Ротшилд пренасят багажите си само в Louis Vuitton.
Но целите на Луи надхвърлят натрупването на богатство. Той иска да се отличи и да остане в историята.
През 1858 година създава водонепромукаеми сандъци и куфари, за облицоването на които не използва кожа (както всички останали), а платно. Първият такъв модел се нарича Дамиер.
Друга негова революционна идея е изработката на серия куфари и сандъци, които могат да влизат един в друг и да се закачат и подреждат един над друг, така че да не падат. Това е истинска революция. Вюитон проектира и първата в света ключалка за куфари и сандъци – всички модели са със специално заключване и се съхраняват в работните помещения на Вюитон, регистрирани с името на собственика, в случай, че е необходим друг ключ.
Единственият проблем на Луи Вюитон е, че всички го копират.
За да спре това, той създава специалната бежова разцветка и лого. В началото линиите излизат с бежови монограмни дизайни с червена ивица, която остава подпис на марката дълго след смъртта му през 1892 година.
Днес пътните сандъци са отдавна минало, но пътуването и притежанието на чанти и куфари Louis Vuitton е най-добрият символ на изтънченост и лукс, както за далечни приключения, така и за ежедневните пътувания в метрото.
Прочетете още:
- Пътят на една мечта: Българите, които работят с "Луи Вюитон" (ВИДЕО)
- Цветът, който Кристиан Диор и Ив Сен Лоран наложиха в света на модата
- Тайната на французойката: Защо Коко Шанел обожаваше рускините